Книгата на Енох, забранена от Библията, разказва пълната истинска история за историята и човечеството
Книгата на Енох, забранена от Библията, разказва пълната истинска история за историята и човечеството. Ангелите, които слезли на Земята, нефилимите, големият потоп и древното и напреднало познание са някои от темите, обсъждани в Книгата на Енох. Това е древен ръкопис, който включва различни разкази, разказани от Енох, призната библейска фигура, прадядо на Ной. Тази книга е древноеврейски апокалиптичен религиозен текст. В него се съдържа уникален материал за произхода на демоните и нефилимите. Както и защо някои ангели са паднали от небето, обяснение защо потопът от Битие е морално необходим и пророческо изложение на хилядолетното царуване на Месията. Смята се, че по-старите части (главно в Книгата на наблюдателите) на текста датират от около 300–200 г. пр. н. е., а най-новата част (Книга на притчите) вероятно до 100 г. пр. н. е. Различни арамейски фрагменти, открити в свитъците от Мъртво море, както и гръцки и латински фрагменти от койне, са доказателство, че Книгата на Енох е била позната на евреите и ранните християни от Близкия изток. Тази книга също е цитирана от някои автори от 1-ви и 2-ри век. Авторите на Новия завет също са били запознати с част от съдържанието на историята. Кратък раздел от 1 Енох (1:9) е цитиран в Новозаветното послание на Юда, Юда 1:14–15, и се приписва там на „Енох, седмият от Адам“ (1 Енох 60:8). Няколко копия от по-ранните раздели на 1 Енох били запазени сред свитъците от Мъртво море. Книгата и канона Тя не е част от библейския канон, използван от евреите, с изключение на Бета Израел (етиопските евреи). Докато Етиопската православна църква Тевахедо и Еритрейската православна църква Тевахедо считат Книгата на Енох за канонична, други християнски групи я смятат за неканонична или невдъхновена. Но може да я приемат и като имаща някакъв исторически или теологичен интерес. Днес има изцяло запазени текстове само на етиопския език геез. Има и по-ранни арамейски фрагменти от свитъците от Мъртво море и няколко гръцки и латински фрагмента. Поради тази и други причини традиционното етиопско вярване е, че оригиналният език на творбата е Геез. Докато съвременните учени твърдят, че тя е написана за първи път или на арамейски, или на иврит – езиците, използвани за първи път за еврейски текстове. Ефраим Айзък предполага, че Книгата на Енох, подобно на Книгата на Даниил, е съставена отчасти на арамейски и отчасти на иврит. Не е известно дали има оцеляла версия на иврит. Самата книга твърди, че нейният автор е Енох преди библейския потоп. Най-пълната Книга на Енох идва от етиопски ръкописи, maṣḥafa hēnok (መጽሐፈ ሄኖክ), написани на геез. Те са пренесени в Европа от Джеймс Брус в края на 18-ти век и са преведени на английски през 19-ти век. Какво описва книгата на Енох? Първата част на Книгата описва падането на Пазителите, ангелите, които са родили хибридите ангел-човек, наречени Нефилими. Останалата част от книгата описва откровенията на Енох и неговите посещения на небето под формата на пътувания, видения и сънища. В своята цялост Книгата на Енох се състои от пет книги. А именно – Книгата на наблюдателите, Книгата на притчите, Астрономическата книга, Съновните видения и Посланията на Енох – съдържащи около 100 глави. Тези глави разказват историята на седмия патриарх в Книгата Битие – Енох. Той е бащата на Матусал и прадядото на Ной, същият Ной в библейската история за Ноевия ковчег. В Древна Юдея наричали патриарси ръководителите на Синедриона – върховният юдейски съд. Старият Завет разказва за десет патриарха преди Потопа – Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32). И все пак, това не била библейската история за Ноевия ковчег. Всъщност Книгата на Енох предоставя напълно различен разказ за събитията, довели до Големия потоп от времето на Ной. Тоест напълно различна доктринална история. Той разказва история за Наблюдателите, обяснени с библейски термини като паднали ангели. Те били изпратени на земята да бдят над хората в някакъв неопределен и древен момент във времето. За съжаление, далеч от това просто да наблюдават хората, тези Наблюдатели се влюбили в човешките жени. И съвсем скоро започнали да участват в покварени сексуални действия с тях. Книгата на Енох разказва за децата, родени чрез това кръстосване между наблюдатели и хора, наречени нефилими. Тези нефилими са както са описани: „гиганти и диваци, които застрашават и ограбват човечеството“. Или казано по друг начин, „свръхестествени, човекоядни великани“. Разгневени от това, което Наблюдателите били направили, тези, описани като богове, ги оковали в подземен затвор дълбоко в земята. Енох станал посредник между боговете и затворените Наблюдатели. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: newstangail24.com
