Колко впечатляващи са били древните инженерни решения?
Колко впечатляващи са били древните инженерни решения? Най-впечатляващите подвизи на съвременното инженерство обикновено се случват на субатомно ниво. Но древните архитекти и строители са работили в епоха преди теориите за квантовата механика и специалната теория на относителността да станат известни. Древното инженерство разполагало с толкова малко от днешните технологии. Но пък за сметка на това създало изключително впечатляващи резултати, особено в архитектурата. Ето някои от най-впечатляващите примери за древно инженерство: Конструкция от метални скоби, които държат гигантски каменни блокове заедно. Има структури, които са сплотени от хиляди години и все още стоят. Древни метални скоби, открити върху мегалити, храмове и други праисторически паметници по света, са една от най-големите неразгадани древни мистерии на всички времена. Защо строителите биха използвали малка метална скоба, за да задържат големи каменни блокове на място? Възникват много интересни въпроси относно тази технология. Как тази технология се е разпространила в древен Египет, предколумбово Перу и Камбоджа преди хиляди години? Тези страни са разделени от хиляди километри. Кой е научил нашите предци как да използват тази технология? Използването на метални скоби в Т-образни канали е открито в Тиуанако, Олантайтамбо, Кориканча и Вилкабамба. Тези скоби са използвани и на Партенона, на сгради в Месопотамия, Египет и Камбоджа. Някои учени предполагат, че скобите са били за церемониална употреба. Други изследователи посочват, че древните метални скоби са служили за поддържането на блоковете заедно, така че те да се втвърдят в правилната позиция. За съжаление, много малко от скобите са оцелели. Испанците премахнали много скоби, мислейки, че може да са златни. Някои може наистина да са били украсени със сребро и злато, защото е добре документирано, че армиите са се заели да разрушат тези структури само за скобите. Изследваните скоби от предколумбова Южна Америка показват, че са направени от много необичайна сплав – 2,05% арсен, 95,15% мед, 0,26% желязо, 0,84% силиций и 1,70% никел. Начинът на отопление в обществени бани и сгради на древен Рим – колко впечатляващи са били древните инженерни решения Методът на отопление е бил използван в баните и обществените сгради на древен Рим, използвайки хипокауст (в римската архитектура е подподово отопление). Хипокаустът е по същество централизирана отоплителна система, която произвежда горещ въздух под пода на помещението, който също може да се предава към стените с помощта на серия от тръби. Смята се за първото централно отопление в света. Мост 77 на канала Macclesfield (Lambert’s Lane) Змийският мост над канала Макълсфийлд позволявал пътеката за теглене да пресича канала, без конят да бъде откачван от тясната лодка, която теглел. Това често включвало разкачване на въжето за теглене, но на някои канали те били конструирани така, че нямало нужда да се прави това чрез поставяне на двете рампи от една и съща страна на моста, което обръщало коня на 360 градуса. На канала Макълсфийлд това било постигнато чрез изграждане на спирални рампи. На друг канал – Stratford-upon-Avon, били изграждани подвижни мостове от желязо в две конзолни половини, оставяйки процеп в средата за въжето за теглене. Това също се наричало разделен мост. От съображения за разходите много обикновени мостове в Стратфорд също били построени по този начин, тъй като нямали пътека за теглене. Каменен мост на инките в археологическия комплекс Huarautambo в Перу. Комплексът е построен по време на Пачакути Инка Юпанки Пачакути Инка Юпанки, познат под името „Преобразувател на света“, роден като Куси Юпанки е деветият Капак Инка или Сапа Инка – е владетел на Куско през XV век, от 1438 до 1471 г. Най-грандиозното строителство, под ръководството и по проект на Пачакути е цялостното преустройство на град Куско. Като център на Тауантинсую, столицата трябвало да отговаря с облика си на величието на инките и Пачакути като архитект на „новото време“ се заема с тази задача. За целта, първоначално, той разрушава напълно историческия център на града, който бил от времето на Манко Капак и почти целият град. Освен това, отклонява и канализира реките Уатанай и Тулумайо с което освобождава нужното пространство за грандиозния си проект. А този красив каменен мост на снимката е останал невредим от векове, издържал теста на времето. Водата минава през специалните отвори, които са оставени в моста. Римски пешеходни пътеки в Помпей – каменни блокове, подредени през улицата. Това са прототипите на днешната „зебра“. Предназначението тук обаче е било съвсем различно от съвременните пешеходни пътеки. Улиците са служели не само като комуникационен път, но и като система за отвеждане на излишната вода. Блоковете позволявали да се пресече улицата, без да се навлиза в мръсотията. Нещо повече, каменните блокове давали възможност за преминаване на каруци, теглени от коне. И до днес могат да се видят следите от колелата на каруците, изсечени в камъка на пътя. В римско време така наречените „тигрови очи” – малки бели камъчета – са били поставяни сред камъните по пътя, за да могат да се виждат през нощта. Тези малки бели камъчета били подобни на съвременните пътни рефлектори. Те се виждали много отчетливо през нощта, като по този начин пътуващите не загубвали пътя. Има обаче и друга част от историята….. Помпей бил пристанищен град, така че имало много моряци. Имало определени „развлекателни“ къщи, предназначени за обслужване на моряците и другите посетители на града. И така, от доковете до тези къщи, инкрустирани в калдъръма, били издълбани светещи изправени камъни, които да насочват моряците в тъмното към „развлекателния бизнес“. Основните слоеве на римският път – колко впечатляващи са били древните инженерни решения Римските инженери построили 29 главни магистрали, които излизали от Рим. Те се захранвали от по-малки локализирани пътища. Римските магистрали са били павирани с камъни, с централна висока точка за улесняване на отводняването и с водостоци и пешеходни пътеки, минаващи покрай тях. До 2-ри век от н.е. над 400 000 км павирани пътища се простирали из цялата Римска империя. Това е огромно и невероятно инженерно постижение. Хиляди км пътища днес следват маршрутите, построени от римляните, често изградени директно над техните древни колеги. В много случаи настилката, поставена от римляните, все още се използва от пътешествениците на 21-ви век. Древни римски оловни тръби в Бат, Англия. Някои от тях все още се използват от около 2000 години. Едно от най-впечатляващите постижения на Римската империя – с нейните мощни армии, амбициозни архитектурни подвизи и впечатляващ
