Марцианопол – малкият Рим в древна България
Марцианопол – малкият Рим в древна България. Марцианополис или Марцианопол е римска столица и архиепископия в Долна Мизия. Намира се на мястото на днешния град Девня, България. Античният град е частично разкопан и е известен със своята музейна колекция от древни мозаечни подове от вили в града. Заради своето местоположение – на кръстопътя между Одесос (днешна Варна), Дуросторум (Силистра) и Никополис ад Иструм (близо до Велико Търново), както и заради наличието на изобилни извори, Марцианополис се превръща в стратегически важно селище. Нападение от Костобоци (варвари) през 170 г. налага изграждането на укрепления около града. Първоначално част от Тракия, изглежда е включена в Долна Мизия в края на 2-ри век след н.е., след период на особен растеж. Марцианополис отново е бил обект на нахлувания от север някъде около 248-250 г. сл. н. е., когато е бил обсаден от готска сила, може би под командването на Книва, въпреки че не изглежда да е превзет. Отново през 267 г. е обсаден от силите на вестготите и отново не е превзет. Марцианопол (Marcianopolis), чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на гр. Девня, носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) – сестра на император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98–117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора – Ulpius (Ulpia Marcianopolis). На латинските надписи името на града е – Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено, а на бронзовите монети, сечени в града – MARKIANOPOLEITWN, MARKIANOPOLITWN, MARKIANOPOLIC. Марцианопол, Долна Мизия Известни са останките на четири църкви в града. На възвишение в южния му край е предполагаемата епископска катедрала – строена в края на IV век като еднокорабна, през VI век тя е разширена в трикорабна. На 120 метра източно от градските стени, в местността „Табия“, е разположена църква, функционирала през V-VI век. Друга църква е открита в източната част на амфитеатъра. Малка църква на десния бряг на реката, строена в края на IV век, е унищожена напълно в началото на XX век. Разположен в североизточната част на съвременна България, римският град Марцианополис изглежда първоначално е започнал живота си като тракийско селище. По-късно е окупиран от елинизирани заселници от Мала Азия и е наречен Партенополис. Римският Марцианополис е основан около 106 г. сл. н. е. след кампаниите на Траян в Дакия на север. Селището е кръстено на сестра му Улпия Марциана. Легендата разказва, че когато сестрата на Траян Марциана се миела в извор на това място. Тогава златният съд, който тя носела със себе си, потънал в калта, изчезвайки под повърхността. След няколко минути съдът изплувал отново и след като чул за странното явление, Траян повярвал, че това е дело на божество, което обитава извора. С това благоприятно събитие той решил да основе град там и да го кръсти на сестра си. На разцветът на Марцианополис е сложен край от готските набези през 248 и 249 г., още един през 267 или 268 г. и други варварски нашествия от север. Градът се възстановява след това, като при управлението на Диоклециан Марцианополис става център на провинция Мизия Втора на Тракийския диоцез и е основно възстановен в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Реформите на Диоклециан и битката с готите Административните реформи на Диоклециан през втората част на 3-ти век сл. н. е. разделят Долна Мизия на Втора Мизия и Малка Скития, на която Марцианополис става административна столица на първата. Именно в този момент Марцианополис достига своя най-проспериращ период до средата на 4-ти век. От 367 г. сл. н. е. до 369 г. сл. н. е. източният император Валент използва Марцианополис като своя зимна квартира. По време на конфликта между император Валент с готите (366 – 369 г.) Марцианополис е временна столица на империята и най-големият град в Тракия. Малко след сключването на мира на някои вестготи е разрешено да се заселят в района като федерати, но през 376 г. сл. н. е., след като са били експлоатирани от местните магистрати, готските заселници се насочват към Марцианополис. Неразбирателство между провинциалния управител Лупицин и готския вожд Фритигерн довел до сблъсък и след това до обявяване на война, с което започва Втората готска война. Първата битка била извън града, което довело до голямо поражение за римляните. Съобщава се, че около половината армия е била убита. Градът е бил разграбен, но останалите части от римската армия са потърсили подслон в останките на града след битката. През 447 г. градът е разрушен от хуните на Атила, веднага след кръвопролитната битка при река Утус. Юстиниан I го възстановява и укрепва, но е обект на редовни варварски нападения. Аварски набег окончателно унищожава града през 614 или 615 г. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: en.wikipedia.org / БНР / byzantium.gr
