10 места на които хората не са стъпвали никога – топ 10 класация
10 места на които хората не са стъпвали никога – благодарение на технологичния напредък и доброто старомодно човешко упорство, голяма част от Земята е картографирана. Хората са обходили почти всеки континент, остров, пустиня, гора и заледена равнина. Може да е изненада за някои хора, когато разберат, че все още има огромни области на Земята, останали необитаеми, неизследвани или дори некартографирани правилно. Макар и да е вярно, че голяма част от Земята е била изследвана, има огромни части от пустошта в Чили например, които са все още неизследвани. В този списък влизат още шепа планински върхове и безброй пещерни системи, които остават недокоснати от човешки крак. А дъното на океана си остава огромен, извънземен свят, който все още не е картографиран на 100 процента от хората. Това са днешните топ 10 места на които хората не са стъпвали никога: 10. Muchu Chhish, Пакистан Muchu Chhish е планина в Пакистан, която достига зашеметяващите 7 453 метра и до ден днешен върхът не е изкачен. През 2003 г. Бутан забранява всякакво катерене, но някои експедиции успяват да получат разрешителни. През 2014 г. английският алпинист Пийт Томпсън се опитал да изкатери планината с надеждата да достигне върха. Томпсън мислел, че ще изкачи последните 1453 метра без въжета, но наличието на твърд лед проваля плана му да стигне до върха, принуждавайки го да се върне обратно на границата от 6000 метра. Преди опита на Томпсън е имало опит от испански екип катерачи, но те стигат до 6 650 метра. Muchu Chhish си остава най-високата точка в планината, която все още никой не е достигнал. Пакистан е дом на 108 върха по-високи от 7000 метра и много от тези върхове принадлежат към планинската верига Каракорум, от които 40 до 50 процента са покрити с ледници. Тази планинска верига е толкова голяма, че граничи с Китай, Индия, Пакистан и дори се простира до Афганистан и Таджикистан. Хребетът Каракорум е и един от най-активните в геоложки план райони в света, тъй като ареалът е създаден от взаимодействието на Индо-австралийската плоча и Евразийската плоча. 9. 90% от дъното на океана Дъното на океана на Земята е обширен, извънземен свят, който остава почти изцяло неизследван от хората. Засега сателитите са успели да картографират почти 100 процента от дъното на океана на ниска резолюция. Но повече от 80% от него все още не е изследвано или картографирано на по-висока резолюция. Джеймс Камерън изследва известна част от Тихоокеанската северна долина, известна като Challenger Deep, с помощта на едноместна подводница. Смята се, че Challenger deep е най-дълбоката известна точка на Земята, достигайки дълбочина от 10 920 метра. Потапянето на Камерън е достигнало до впечатляващата дълбочина от 10 908 метра, поставяйки световнен рекорд. През 1957 г. руският крайцер „Витяз“ измерва дълбочина от 11 034 метра. Но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване. На 24 март 1995 г. японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м. Една от основните причини, поради която толкова голяма част от дъното на океана все още не е картографирана, се дължи на трудността при разработването на специализирани кораби. Такива, които могат да оцелеят при огромния натиск и условия, в най-дълбоките части на океанското дъно. На тези долбочини в Марианската падина има налягане от осем тона на квадратен инч. А това е предостатъчно, за да смаже човешкото тяло. Преди първите водолази да направят първото си пътуване в Challenger Deep се е смятало, че дъното на океана е кална, безжизнена пустош. Но оттогава научихме, че реалността е точно обратната. Животът процъфтява в нашите океани и ако бихме могли да изследваме тези привидно извънземни светове, може да открием нови екстремофили и неизвестни форми на живот. Перспектива, която вълнува много учени. 8. Северен горски комплекс, Мианмар Северният горски комплекс в Мианмар остава една от най-големите зони на непрекъсната пустош в Южна Азия. Простира се през низинни гори и влажни зони, пълни с иглолистни дървета. И точно над северната дървесна линия на Мианмар се намират величествените, назъбени и покрити със сняг планински върхове. Регионът може да се похвали с едно от най-големите биоразнообразия в Южна Азия. Много области тук остават практически недокоснати от човешко проучване. Смята се, че многобройни видове тигри, слонове и птици съставляват значителна част от това биологично разнообразие. Сърцето на гората е близо 13 679 километра и е най-големия резерват за тигри в света. Въпреки относителния недостиг на човешки живот в гората, около 1 милион души живеят около границите на гората, живеейки както във вътрешността, така и на прилежащото крайбрежие. Въпреки че голяма част от горите остават под протекции за опазване на околната среда, много от тези протекции изтичат. А според някои експерти това може да доведе до катастрофа за бъдещето на продължаващото биоразнообразие на горския комплекс. Незаконното преследване на животните продължава да бъде проблем, тъй като Китай е основен играч в търговията с екзотични животни, взети от района. 7. Пустинята Намиб Пустинята Намиб е едно от най-враждебните места за живот на Земята и в момента се смята, че е най-старата пустиня в света. Поради екстремните горещини и сухите условия, районът остава почти изцяло необитаем. Брегът на скелетите е колкото смъртоносен, толкова и красив, с бели пясъци и корабокрушения от минали епохи, затрупващи бреговете му, сякаш предупреждават за опасностите, които пустинята може да предложи, ако бъде посетена от непредпазливи пътници. Въпреки това, пустинята Намиб е дом на изненадващ набор от диви животни, като бабуини, леопарди, гепарди и кафяви и петнисти хиени. А хипопотами са били забелязвани от време на време да бродят във водите на брегът на скелетите. Единственият реален трафик, който районът притежава, се дължи на важни търговски пътища. 6. Пещерата Шандонг, Виетнам Пещерата Шандонг (Hang Son Doong) е открита за първи път през 1990 г. от местен фермер на име Хо Кан, който търси подслон от преминаваща буря в джунглата. Хо Кан забелязва, че от масивна дупка във варовика в джунглата идват облаци и шум от бързаща подпочвена река. Той оцелява след бурята, но се изгубва, опитвайки се да излезне от джунглата. Така мястото на пещерата е загубено в продължение на 18 години. За наше щастие, той
