Мистериозната Кукутени-Триполска култура изгорила своите селища по неизвестни причини
Мистериозната Кукутени-Триполска култура изгорила своите селища по неизвестни причини. Културата кукутени-триполие е живяла в Източна Европа преди хиляди години. Тези древни хора оставили след себе си редица интригуващи древни артефакти, разрушени селища и свещени светилища. Остава неясно защо и как са изчезнали. Загадка е и защо редовно са опожарявали селищата си. Тези хора са живели на територия от около 35 000 квадратни километра, включваща части от днешна Молдова, Румъния и Украйна, между 5400 и 2700 г. пр.н.е. Откриването на културата Кукутени-Триполие Културата първоначално е кръстена на село Кукутени в Румъния. През 1884 г. Теодор Т. Бурада, след като вижда керамични фрагменти в чакъла, използван за поддържане на пътя от Търгу Фрумос до Яш, проучва кариерата в Кукутени. От това място е бил добиван материалът, където открива фрагменти от керамика и теракотени фигурки. В същото време, през 1893 г., първите украински обекти, приписани на културата, са открити от Викентий Хвойка. Той който открива древни руини близо до село Трипиля в Обуховски район на Киевска област в централна Украйна. Преди откриването на Триполия в края на 19-ти век – време, когато се случват големи археологически открития в различни части на света – изглеждаше, че Източна Европа не е направила забележим праисторически принос в развитието на така наречената цивилизация в региона. Но всичко това се промени през 1893 г., когато археолозите започнаха да изследват руините на тези древни селища. Те откриха, че Кукутени-Триполската култура е създала градове, които са имали до 15 000 жители. А по това време са били едни от най-големите селища в европейската неолитна история (7000 пр.н.е.-1700 пр.н.е. ) Мистериозната кукутени-триполска култура умишлено изгаряла своите селища редовно През средната епоха културата Кукутени-Триполие се разпростира на широка територия от Източна Трансилвания на запад до река Днепър на изток. През този период населението имигрира и се заселва по бреговете на горните и средните райони на десния бряг (или западната страна) на река Днепър, в днешна Украйна. Населението нараства значително през това време, което води до създаването на селища на плата, близо до големите реки и извори. Докато проучват руините, оставени от културата Кукутени-Триполие, археолозите забелязват нещо странно. Тези древни хора умишлено са изгорили своите селища след няколко години. Целта на периодичното унищожаване на селищата, като всяко едно място за обитаване има приблизително 60 до 80 години живот, остава предмет на дебат сред учените. Някои от селищата са реконструирани няколко пъти върху по-ранни жилищни нива, запазвайки формата и ориентацията на по-старите сгради. Едно конкретно място, мястото Подури (Румъния), разкрива тринадесет нива на обитаване, които са построени едно върху друго в продължение на много години. Археологически съкровища и свещени светилища на културата Кукутени-Триполие Археологическите съкровища, открити от тези обекти, включват статуетки на мъже и жени, оръжия и други предмети. Те са изработени от мед и други метали, фаянс със сложни шарки и глинени строителни материали. Женските статуетки имат безизразни лица, докато мъжките имат овални, продълговати лица с изпъкнали носове и дълбоко поставени очи. Някои от статуетките са голи, докато други са облечени, като стиловете на облеклото се променят през годините, а жените носят косите си в различни стилове. По време на разкопките археолозите откриха няколко свещени светилища. Артефактите, намерени в тези светилища, са умишлено заровени в земята в структурата. Тези предмети са очевидно от религиозно естество и са предоставили представа за някои от вярванията и може би някои от ритуалите и структурата на членовете на това общество. Много от тези артефакти са глинени фигурки или статуи. Обикновено се приема, че много от тези артефакти са фетиши или тотеми, за които се смята, че са пропити със сили, които могат да помогнат и защитят хората, които се грижат за тях. Краят на мистериозната кукутени-триполска култура остава открит въпрос Защо Куктени-Трипулската култура е изчезнала остава неизвестна. Учените са обсъждали края на културата и има няколко теории. Според археолога Мария Гимбутас културата Кукутени-Триполие е достигнала до насилствен край във връзка с териториалното разширяване на културата Курган. Поддръжниците на Курганската хипотеза твърдят, че се е случил жесток сблъсък по време на Третата вълна на експанзията на Курган между 3000-2800 г. пр. н. е., което окончателно слага край на Кукутени-Трипилската култура. Дж. П. Малори, ирландско-американски археолог, не е убеден, че културата Кукутени-Триполие е претърпяла насилствен край. Вместо това той посочва, че има археологически доказателства, сочещи това, което той нарече „тъмната епоха“, по време на която населението е търсило убежище във всички посоки, освен на изток. Той цитира доказателства за това, че бежанците са използвали пещери, острови и върхове на хълмове (изоставяйки в процеса 600-700 селища), за да аргументира възможността за постепенна трансформация, а не за насилствена атака, водеща до изчезване на културата. Друга теория, относно края на Кукутени-Триполската култура, се появи въз основа на климатична промяна, настъпила в края на съществуването на тяхната култура. Тя е известна като суббореалната фаза на Блит-Сернандер. В началото около 3200 г. пр. н. е. климатът на земята става по-студен и по-сух, отколкото когато и да било от края на последния ледников период. Това довело до най-лошата суша в историята на Европа от началото на селското стопанство. Тъй като хората от Кукутени-Триполие били предимно земеделци, културата просто се сринала при тези климатични условия. Мистериозната кукутени-триполска култура и връзката с Битолкия камък Битолският камък представлява надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Там е записано: † Въ лѣто Ѕ҃Ф҃К҃Г҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс͠тыѧ владч҃ицѧ нашеѧ Б͠цѧ ї въз()стѫпенїе І҃В҃ і врьховънюю апл҃ъ съ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на спс҃енѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м͠ца окто͠вра въ К҃. коньчѣ же сѧ м͠ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц͠рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ цр҃ѣ Васїлїа кде же вьзꙙто бы злато … фоꙙ съжев … цр҃ь разбїень бы цре҃мь Васїлїемь Ѕ҃Ф҃К҃В҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира въ Ключи ї ѹсъпе лѣтѹ семѹ исходꙙщѹ А в превод: „ През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и
