Най-великите умове на всички времена – Топ 10 класация
Най-великите умове на всички времена – ще разгледаме класация на най-великите умове на всички времена през цялата история. Този списък представлява едни от най-влиятелните мислители в различни дисциплини. Те са класирани по начин, който представя силата на техните идеи и тяхното въздействие върху света. Най-мъдрите мъже и жени включват най-добрите философи, физици, мислители, учители, художници, изобретатели, инженери. Ще видим тези, чиито таланти обхващат много области на изследване. Тази топ 10 класация има историческа перспектива, така че най-големите мислители, които са включени в този списък, идват от много различни епохи. Най-великите умове на 21-ви век може да са доста различни от големите гении от далечното минало. Но всеки човек трябва да бъде оценяван в контекста на времето, през което е живял. Например, изобретяването на нов тип телефон през 2013 г. няма да квалифицира такъв като „най-брилянтния ум на всички времена“. Но през 1876 г., когато Александър Греъм Бел за първи път патентова телефона, това е гениален акт, невиждан досега. И така, кои са едни от най-великите умове на всички времена 10. Карл Фридрих Гаус Йохан Карл Фридрих Гаус (30 април 1777 – 23 февруари 1855) е немски математик и физик, който е направил значителен принос в много области в математиката и науките. Понякога наричан Princeps mathematicorum („Принц на математиците“) и „най-великият математик след Античността“. Гаус има забележителен принос към много области на математиката и природните науки и се нарежда сред най-влиятелните математици в историята. Той е автор на определението за математиката като „царица на науките“. Има голям принос към теорията на числата, геометрията, теорията на вероятностите, геодезията, планетарната астрономия, теорията на функциите и теорията на потенциала (включително електромагнетизма). Признанието на Гаус като наистина забележителен талант обаче е резултат от две големи публикации през 1801 г. Преди всичко е публикуването му на първия систематичен учебник по алгебрична теория на числата, Disquisitiones Arithmeticae. Тази книга за модулна аритметика, дава задълбочен отчет за решенията на квадратните полиноми в две променливи в цели числа и завършва с теорията за факторизацията. Този избор на теми и нейните естествени обобщения определят дневния ред в теорията на числата през по-голямата част от 19-ти век, а продължаващият интерес на Гаус към темата стимулира много изследвания, особено в немските университети. 9. Сократ Сократ (470 – 399 г. пр. н. е.) е класически гръцки (атински) философ, считан за един от основателите на западната философия. Освен това той се счита за първият морален философ на Западната етична традиция на мисълта. Енигматична фигура, той не е писал писания и е известен главно от разказите на класически писатели, особено на своите ученици Платон и Ксенофонт. Сократ е роден в скромно семейство и се е научил на зидария от баща си в крехка възраст. Той не е имал шанса за добро образование, но пък в последствие печели част от своите пари от преподаване. Сократ е един от най-великите философи на света, който се опитал да разбере смисъла на живота. И до днес той е смятан за „баща на западната философия“. Методите му били толкова радикални, че той се прочул с хората, които се събират около него, за да чуят думите му. Той успял да плени цял град – от войници до търговци, като всички искали да слушат този човек. Цицерон обобщил за него с думите: „Той свали философията от небето“. 8. Аристотел – най-великите умове на всички времена Аристотел (384–322 г. пр. н. е.) е гръцки философ по време на класическия период в Древна Гърция. Основател е на Лицея и перипатетическата школа по философия и аристотелова традиция. Един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“. Ученик на Платон и учител на Александър Велики, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. Неговите трудове обхващат много теми. Физика, биология, логика, метафизика, анатомия, астрономия, политика, геология, етика, естетика, поезия, театър, музика, реторика, психология. Аристотел е пионер в изучаването на зоологията, както наблюдателна, така и теоретична, в която част от работата му остава ненадмината до 19-ти век. Но той, разбира се, е най-забележителният като философ. Неговите трудове в етиката и политическата теория, както и в метафизиката и философията на науката продължават да се изучават, а работата му остава актуална в съвременния философски дебат. 7. Питагор Питагор от Самос (около 570 – около 495 г. пр. н. е.) е древен йонийски гръцки философ и едноименният основател на питагорейството. Неговите политически и религиозни учения са били добре известни в Магна Греция и са повлияли на философията на Платон и Аристотел. Въпреки научните изследвания той остава една от най-загадъчните личности на античността. Неговите съвременници го смятали за изпратен от Аполон чудотворец, лечител и шаман, посветен във всички тайни. Питагор успява да разпространи нов по-оптимистичен поглед върху съдбата на душата след смъртта. Успява да създаде начин на живот, който е привлекателен със своята строгост и дисциплина и който привлича към него многобройни предани последователи. Ако изучавате Питагор, вашият въпрос ще се промени на „Как е възможно Питагор да е измислил математиката и никой да не преподава за него в училище“. Питагор определено е бил от най-големите природни математически гении на всички времена. Той изобретява думата Философ за себе си, създава първия известен университет, той е първият човек, който говори за 10-измерена Вселена. Също че земята се движи и не е център на света, той създава теорията за златното сечение и спиралите. 6. Никола Тесла – най-великите умове на всички времена Никола Тесла е американски изобретател (от сръбски произход), електроинженер, машинен инженер, физик и футуролог. Известен е най-вече с приноса си към дизайна на модерната система за електроснабдяване с променлив ток (открил и патентовал въртящото се магнитно поле, основата на повечето машини с променлив ток). Тесла натрупва опит в телефонията и електротехниката, преди да имигрира в САЩ през 1884 г., за да работи за Томас Едисон в Ню Йорк. Скоро той се урежда с финансова подкрепа, създавайки лаборатории и компании, които да разработят набор от електрически и механични устройства. В своята лаборатория експериментира със снимки, подобни на тези, които по-късно са използвани от Вилхелм Рьонтген, когато той открива рентгеновите лъчи през 1895 г. Безбройните експерименти на Тесла включвали работа върху лампа с въглеродна дъга, върху мощността на електрическия резонанс и върху различни
