Най-древните цивилизации в света – топ 10 класация
Най-древните цивилизации в света – в хода на човешката еволюция, практиката на живот в група с взаимно разбиране и зависимост се е превърнала в много полезен и практичен начин на живот. В течение на времето, от малките изолирани групи са се образували по-големи общности. След това са последвали в общества, които с времето се превръщат в цивилизации. Сега нека поговорим за някои от най-старите цивилизации, съществували някога в света. Като тук ще изброим цивилизациите, за които знаем че съществуват реално, плюс тези цивилизации, които са обвити в митове и няма 100% доказателства за тяхното съществуване. Ето предполагам списък на най-древните цивилизации в света: 10. Цивилизацията на маите – 1800 г. пр. н. е. – 1697 н.е. Империята на маите, съсредоточена в тропическите низини на днешна Гватемала, достига върха на своята мощ и влияние около VI век сл. н.е. Маите се отличават със земеделие, грънчарство, писане на йероглифи, правене на календари и математика и оставят след себе си изумително количество впечатляваща архитектура и символични произведения на изкуството. Повечето от големите каменни градове на маите обаче са изоставени след 900 г. сл. н.е. Най-ранните селища на маите датират около 1800 г. пр. н.е. Или началото на така наречения предкласически или формен период. Най-ранните маи са били земеделци, отглеждащи култури като царевица, боб, тиква и маниока. По време на средния предкласически период, който продължи до около 300 г. пр. н.е., маите започват да разширяват присъствието си както в планинските, така и в низинните райони. В средния предкласически период се наблюдава и възходът на първата голяма мезоамериканска цивилизация – олмеките. Подобно на другите мезоамерикански народи, като сапотеките, тотонаците, теотиуакан и ацтеките, маите са извлекли редица религиозни и културни черти – както и тяхната бройна система и известния им календар – от олмеките. В допълнение към земеделието, предкласическите маи са показали и по-напреднали културни черти като изграждане на пирамиди, градско строителство и надписване на каменни паметници. Знаете ли, че? Сред най-ранните маи съществува един-единствен език, но от предкласическия период се е развило голямо езиково разнообразие сред различните народи на маите. В днешна Мексико и Централна Америка около 5 милиона души говорят около 70 езика на маите; повечето от тях са двуезични на испански. 9. Олмекската цивилизация – 2500 – 400 г. пр. н. е. Олмеките са най-ранната известна голяма мезоамериканска цивилизация. След прогресивното развитие в Соконуско, те заемат тропическите низини на съвременните мексикански щати Веракрус и Табаско. Предполага се, че олмеките произхождат отчасти от съседните култури Мокая или Микс-Зок. Олмеките процъфтяват по време на периода на формиране на Мезоамерика, датирайки приблизително от 1500 г. пр. н.е., до около 400 г. пр. н.е. По-ранната олмекска култура процъфтява от около 2500 г. пр. н.е., но към 1600–1500 г. пр. н.е. се появява ранната олмекска култура, центрирана на площадката Сан Лоренцо Теночтитлан, близо до брега в югоизточния Веракрус. Това е първата мезоамериканска цивилизация, която полага много от основите на следващите цивилизации. Наред с другите „първи“, олмеките изглежда практикуват ритуално кръвопускане и играят мезоамериканската игра с топки, отличителни белези на почти всички следващи мезоамерикански общества. Най-познатите произведения на изкуството на олмеките са така наречените „колосални глави„. Цивилизацията на олмеките е определена за първи път чрез артефакти, които колекционерите са закупили на доколумбовия пазар на изкуството в края на 19 век и началото на 20 век. Произведенията на олмеките се считат за най-забележителните в древна Америка. 8. Индска цивилизация – 3300 – 1300 г. пр. н. е. Цивилизацията на долината на Инд е цивилизация от бронзовата епоха в северозападните райони на Южна Азия. Тя продължила от 3300 г. пр. н.е. до 1300 г. пр. н.е. Заедно с древен Египет и Месопотамия, това е една от трите ранни цивилизации в Близкия Изток и Южна Азия. Индската цивилизация обхващащи територия, простираща се от Североизточен Афганистан, през голяма част от Пакистан, и до Западна и Северозападна Индия. Цивилизацията на Инд, известна още като Харапската цивилизация, процъфтява в басейните на река Инд, която тече през дължината на Пакистан, и по система от многогодишни, предимно мусонни реки. Тези реки някога са се движили в близост до сезонната река Гагар-Хакра през северозападна Индия и източен Пакистан. Градовете на цивилизацията са известни със своето градоустройство, къщи от печени тухлени, сложни дренажни системи, водоснабдителни системи, клъстери от големи нежилищни сгради и нови техники в занаятите (карнеолски изделия, дърворезба) и металургията (мед, бронз, олово и калай). Големите градове Мохенджо-даро и Харапа се разраснали доста, като са приютявали между 30 000 и 60 000 жители. А самата цивилизация по време на нейният пик, най-вероятно е имала между един и пет милиона жители. Постепенното изсъхване на почвата в региона през 3-то хилядолетие пр. н.е. може да е било първоначален стимул за урбанизацията. Но в крайна сметка, по-слабите мусони и намаленото водоснабдяване са причинили упадъка на цивилизацията и разпръскването на населението й на изток и на юг. Все пак тази древна цивилизация се е запазила чак до 1300 г. пр. н.е. 7. Египетската цивилизация – 3100-332 г. пр. н. е. В продължение на почти 30 века – от обединението му около 3100 г. пр.н.е. до завладяването му от Александър Македонски през 332 г. пр. н. е. – Древен Египет е бил видната цивилизация в средиземноморския свят. От великите пирамиди на Старото царство през военните завоевания на Новото царство, величието на Египет отдавна е завладяло археолози и историци и е създало жизнено поле за изследване. Основните източници на информация за древен Египет са многото паметници, предмети и артефакти. Те са били възстановени от археологически обекти, покрити с йероглифи, които са дешифрирани едва наскоро. Картината, която се очертава, е за култура с малко равни по красота на нейното изкуство, изпълнение на архитектурата или богатството на религиозните традиции. Историята на древен Египет е възникнала като поредица от стабилни царства, разделени от периоди на относителна нестабилност, известни като междинни периоди. Старото царство от ранната бронзова епоха, средното царство от средната бронзова епоха и новото царство от късната бронзова епоха. Древен Египет достигна върха на своята мощ в Новото царство, управлявайки голяма част от Нубия и значителна част от Близкия изток, след което навлиза в период на бавен упадък. По време на своята история, Египет е
