Български древен календар – най-точният и най-старият в света
Български древен календар – най-точният и най-старият в света. Честита 7529 година според Древнобългарският календар. Най-старият календар в света принадлежи на българите, като той е провъзгласен от ЮНЕСКО за най-точният в света със своите почти невъобразими точности. Някои историци са на мнение, че този календар е създаден през 2350 г. пр. н. е.. Повечето от тях обаче се придържат към мнението, че точната година е 5505 г. пр. н. е.. Ако това е вярно, това значи че българският календар е доста по-стар от китайския календар. Календарът е бил използван не само като инструмент за измерване, но и като основание за идентичност с неговата структура, в която можете да видите как началото и краят са част от огромната вечност. Това е било оръжие за българите, за да измерват историята и как различни неща са се случвали в нея. Българският календар е достатъчно свидетелство за напредналите познания на българите по астрономия и измерване. В интерес на истината, много повече информация за това как е работил календарът може да се проследи в именника на българските ханове, книга с огромно значение, която показва как е царувал всеки владетел. На какво се базира древният български календар? Слънцето е най-важният космически обект за живота на Земята. Без него животът на земята е просто немислим. Ето защо древните хора винаги са го почитали като бог (прабългарите, древните египтяни, маите и т.н.). Връзката между слънцето и календара е неразривна. Главната единица за време е годината, но това всъщност е времето за една обиколка на земята около слънцето. Древният български календар се базира на слънцето, което е обратно на китайския календар, който се базира на луната. Освен това календарът е базиран на въртенето на Юпитер около Слънцето и е цикличен. Българското име на Юпитер е Янкул (овчарят). В свободен превод Янкул означава Господар на времето. Това показва че Юпитер има доста важна функция в българския календар. …български древен календар… Всяка нова година започва на 22-ри декември, деня на зимното слънцестоене. Този ден не бил включен в календара като част от нито един от сезоните в него. Той се е броял като нулев ден. Древнобългарските имена на нулевия начален ден са Ени; Сур; Коледа; Колада! Останалите дни (364) били разпределени на четири еднакви части – по 91 дни. Доста интересен е фактът, че поради това разпределение всяко ново тримесечие е започвало в неделя – първия ден от седмицата на българите. Връщайки се към китайският календар, струва си да се каже, че в българският календар последователността на елементите е вода, огън, земя, дърво, метал. А последователността в китайския календар е – дърво, огън, земя, метал и вода. Животинските фигури от древнобългарския календар са: Защо древният български календар се смята за по-точен от Григорианския календар? Древният български календар е признат за по-точен от съвременния западен календар, който се използва днес. Древнобългарският календар има 365 дни, 4 тримесечия, 52 седмици и 13 месеца, от които 13-ият се състои само от 1 ден (Новата година). Така всички дни от седмицата и числото на дните от месеца са еднакви за всяко тримесечие. Първият ден в годината винаги е и първи ден от седмицата. Всяко тримесечие съдържа три месеца. Първият месец съдържа 31 дни, а вторият и третият – по 30 дни. Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. А всяка година е точно копие на всяка друга. Такава подредба няма у никой друг календар по света и никой не е успял да я постигне. Ето защо този календар се счита от ЮНЕСКО за най-точния календар в света! А за разлика от други български постижения към световната история и култура, все още никой не оспорва произхода на българския календар! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни идеи! Източник и снимки: bgkalendar.com / bnppress.com / en-academic.com / theeternalsunshineofthespotlessmind.wordpress.com / pinterest.com
