Невероятни инженерни методи от древността – Топ 10 класация
Невероятни инженерни методи от древността – руините на древните цивилизации доказват съществуването на култури, отминали хиляди години, които въпреки това са съперници на нашата в много аспекти. Да вземем за пример Римския Колизеум. Това е само една от многото такива арени, които са намерени в Римската империя в различни размери и в зависимост от местното население. Както и днес, големите звезди на арената – гладиаторите, борците, колесниците и другите участници са станали звезди, така или иначе, преди да се представят пред императора в Рим. Доста умни инженери и архитекти са построили арените, големите градове и пътищата, които са ги свързвали. Древните инженери са използвали различни източници на движеща сила, за да създадат инструменти за оформяне на метали и камък, да пренасочват водата и да промянят пейзажа. Когато древните гърци за пръв път се сблъсквали с Великите пирамиди в Египет, паметниците са били вече на хиляди години, както и техниките, използвани за изграждането им. Гърците възприели египетските техники, подобрявайки ги, а по-късно римляните усъвършенствали технологиите на гърците. Инженерите са проектирали и построили обществени сгради, пътища, храмове, оръжия и всички важни артерии на своите цивилизации. Сега ще разгледаме десет интересни древни инженерни метода и постижения. 10. Винтови помпи за напояване и минно дело На гръцкия математик Архимед се приписва изобретяването на винтовата помпа, въпреки че доказателствата сочат, че той е срещнал устройството в Египет и е подобрил дизайна му. Древните египтяни са използвали винтова помпа, която се е състояла от цилиндър и спираловидна тръба. Друг дизайн включвал спираловиден жлеб във външната стена на цилиндъра, покрит с кожа или дърво. Когато се върти във вода, винтовата помпа премества водата от източника на друго ниво. Цилиндрите се въртели чрез движеща сила, осигурявана от мъже или впрегатни животни. Архимед подобрил помпата чрез издълбаване на цилиндъра и поставяне на винт вътре, позволявайки прехвърляне на по-голямо количество вода, както и изпомпване на зърно, пясък и други видове материали. Винтовата помпа позволява на водата да се противопоставя на принципа, че течностите търсят собственото си ниво. Водата, издигната на по-големи височини, може да се използва за напояване, за пиене, за задвижване на водни колела. Може да се отклони и да се върне надолу, отмивайки почвата и скалите на хълм чрез ерозия, в древна форма на хидравлично копаене. Гърците са използвали въртящи се камъни, задвижвани от водна сила, за да оформят металите. Те също така разработили водни триони, използвани за рязане на мрамор и дърво, за смачкване на камъни и за заточване на длета и други инструменти, използвани от войниците и строителите в различните им занимания. Винтовата помпа остава важна и често прилагана технология в съвременния свят, използвана за изпомпване на течности и газове в различни приложения. 9. Подвижни обсадни кули – невероятни инженерни методи от древността Тъжен коментар за историята на човечеството за това, че войната е основната причина за инженерните иновации. Древните цивилизации са използвали възможно най-иновативните неща, за да спечелят предимство пред враговете си. В древния свят експлозиви и оръдия не са съществували, затова превземането на укрепени позиции и градове е плашеща задача. Ето защо повечето градове са се ограждали със стени, на които се поставяло различен вид защита срещу нападателите. Нарушаването или преодоляването на защитните стени се превръщало в цел на нападателните операции по време на война. Стигнало се е до момента, в който древните инженери са разработили „обсадни машини“ – високи, неподвижни или подвижни кули. Те позволявали на нападателите да се приближават до стените и да стрелят с оръжията си над тях, както и да позволяват на войските да се движат напред. Най-често, инженерите строели кулите в близост до мястото на евентуалното им използване. Изработени предимно от дърво, кулите, които можели да достигнат височината на няколко етажа,като били покрити с незапалим материал, ако е имало такъв. Те са били задвижвани от хора (най-често роби или затворници) и впрегатни животни. Обсадните машини се появяват в целия древен свят. За да се противопоставят на тях, военните инженери разработили концепцията за наводняващ се канал около укрепените райони. Най-големата известна обсадна машина от древността, Хелеполис (Превземача на градове), претърпял поражение при обсадата на Родос, когато ровът му попречил да достигне до стените на този град през 305 г. пр. н. е. 8. Римски бетон Историците смятат, че римският бетон се е открил в първоначалния си вариант някъде през 1-ви век сл. н. е. Трайността му е една от причините, поради които много от римските структури са оцелели през вековете. Въпреки че съществуват няколко различни смеси от римски бетон, като гипса и негасената вар се използват като свързващи вещества, римските инженери започват да използват вулканична пепел, наречена пуцолана (пуцоланов цимент). Бетонът, направен с вулканични остатъци, е устойчив на напукване и за разлика от повечето съвременни бетони днес е непроницаем за повреди от солена вода. Потопен в солена вода, римският бетон развива кристализирана структура, която служи като бариера за проникване. Римският морски бетон, използван за изграждане на кейове и други крайбрежни конструкции, се счита за един от най-трайните строителни материали, създавани някога. Римският бетон съдържа по-груби инертни материали от съвременния си колега, което го прави по-малко течен от днешната версия. Изградените от него сгради обикновено са били облицовани с плочки, стенописи, тухли или мазилки. Превъзходната якост на бетона позволявало иновативни приложения, включително куполния покрив, който осигурявал сгради с много по-отворени вътрешни пространства поради използването на по-малко опорни колони вътре. Римските инженери продължават да експериментират и подобряват различните си бетонови смеси през вековете, в крайна сметка създавайки морска смес, която за 2000 години има съвсем малко признаци на износване. Днес многобройни строителни компании и общности в Северна Америка и Европа изучават древноримските бетонни смеси. Те са лесни за производство, имат по-нисък въглероден отпечатък и са очевидно по-трайни. 7. Римско хидравлично копаене – невероятни инженерни методи от древността Римските минни инженери използвали комбинация от хидравлична мощност и огън за разработване на повърхностни мини. Водата, необходима за мините, обикновено идвала на площадката с акведукт, от който миньорите я насочвали директно в скалата. За да се създаде налягане, се създавало гравитация чрез повишаването на водата. Това ставало чрез използване на водно колело, задвижвано от роби или животни. В някои случаи се прилагали и винтовите
