Необичайни овошки, които си струва да засадите тази година
Необичайни овошки, които си струва да засадите тази година. Засаждането на ябълки, круши, сливи или дори праскови в овощната градина едва ли ще предизвикат учудване у някого. Какво ще кажете за засаждането на необичайни овощни култури? Вариантите са много! Някои от тях се нуждаят от специални грижи, докато други пък се отглеждат с по-голяма лекота. И така, да видим с какво може да разнообразим нашата градина: Вишнап – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година Вишнап М-15, още вишнап или сладковишна, е овощно дърво хибрид между вишна и череша. Тези овошки имат много добра родовитост. Цъфтежът е късен. Узряването на плодовете е около 5 – 15 юни. Овошките влизат рано в плододаване, около 3 – 4 години след засаждането. Дървото дава големи плодове, като на вишната, с нежна каша, като на череши. Кожицата е тънка, лъскава, нежна, тъмночервена, с по-светли жилки. Месото е много сочно и меко, интензивночервено, сладко, приятно кисело, с лека тръпчивост, ароматично, с отлични вкусови качества. Сокът е яркочервено оцветен. Сортът е самофертилен – не се нуждае от опрашители. Няма големи претенции към почвени и климатични условия. Вишнапът е устойчив на ниските температури през зимата и късните слани през пролетта. Сладкоплодна офика Мичурин е създател на първите сортове сладка офика. Благодарение на неговите усилия се появиха необичайно много сортове. Освен това растенията от различни сортове се различават значително един от друг – от формата на листата, короните и завършвайки с цвета на плодовете. Сладкоплодната офика е ценна не само с декоративните си качества, но и с полезните си свойства. Също така е добре да използвате такава офика за приготвяне на различни вина, тинктури и компоти. Вкусът на плода сладка офика е десертен, леко горчив. Плодовете на сладката офика са ценени заради своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Офиката е полезна за укрепване на имунната и дихателната системи, подобрява храносмилането и др. Плодовете съдържат високо съдържание на витамини А и С, както и други здравословни вещества като пектин, ябълчена киселина, полифенолни съединения, флавоноли, антоцианини, включително рутин и кверцетин. Офиката е отлично медоносно растение. Сладкоплодната офика обича да расте на лека и плодородна глинеста почва. Растението е влаголюбиво и се нуждае от редовно поливане, особено през първите години от живота, както и формиращо и санитарно подрязване. Устойчивостта на замръзване е добра, но младите дървета трябва да бъдат покрити през първите години от живота, защото… в студени зими могат да замръзнат. Априум (плуот) – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година Уникалното овощно растение априум е хибрид между кайсия и слива. Кръстосването е дало невероятен резултат: дърво с височина до 2,5 метра, което наследило жизнеността и издръжливостта на сливите и прекрасния десертен вкус на кайсиевите плодове. Априумът притежава 75% от характеристиките на кайсията и 25% на сливата. Априумът узрява рано, в края на юни някои сортове вече започват да дават плодове. Плодовете на априума са едри, приличат на вид на кайсии, но кожата им не е кадифена, а гладка и лъскава. Плътната каша съдържа по-малко сок от кайсиевите плодове. Вкусът съчетава нотки на слива и кайсия, а много сортове имат портокалов послевкус. Добивът на едно добре развито дърво достига 30-40 кг. Априум може да се отглежда в сурови зимни условия. Лесно понася температури до –35°C. В същото време се характеризира с висока производителност, устойчивост на болести и непретенциозност. Дървото се нуждае от добро осветление. Почвата трябва да е леко кисела или неутрална, добре пропусклива за въздух и влага. Грижата за културата се състои от редовно поливане, разхлабване, санитарно и формиращо подрязване. Мушмула Както знаем, мушмулата приинципно е добре известна в България. За жалост обаче е все по-рядко отглеждана. А тя си има своите ценни характеристики. Мушмулата е овощно дърво, принадлежащо към семейство Розоцветни. Това е широколистно дърво със средна височина. Расте в топъл климат с мека зима. Цветовете на мушмулата са бели и бледорозови, с диаметър до 3 см. На външен вид наподобяват съцветията на дюлята. Появяват се от май до юни. Червеникаво-кафявите плодове с диаметър до 2-3 см и тегло до 10 гр с разгънати чашелистчета в края и плътна кора узряват в средата на есента. Те имат твърда консистенция и кисел вкус поради високото съдържание на киселина. Затова те не се консумират веднага след събирането им. Първо, мушмулата трябва да бъде замразена по удобен начин. След това месото става меко, желеобразно и сладко-кисело. В същото време плодовете изсъхват малко – покриват се с бръчки и губят обем. Вкусът на готовите за консумация плодове напомня на печени ябълки. Плодовете на мушмулата могат да се използват както сурови, така и за различни цели в сладкарската промишленост (конфитюри, сиропи, желета, блатове, мармалади и др.). Грижата за мушмулата е проста. Това включва рядко поливане през особено сухи периоди (дървото наистина не обича преовлажняване), навременно отстраняване на сухи и повредени клони, торене, леко разрохкване на почвата около стволовете дърветата. Мушмулата не се страхува от високи летни температури и сух въздух. Може лесно да понася зимата до -30 °C и практически не е податлива на болести и щети от градински вредители. Вижте още: Отглеждане на мушмула – позабравеният, но полезен плод Хинап – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година Хинапът или китайската фурма е малко дърво или храст. По ствола и клоните има шипове, листата са с къси дръжки, елипсовидна форма, а малките цветове са зеленикаво-бели на цвят. Периодът на цъфтеж и плододаване на китайската фурма е от юни до октомври. Допустимо е реколтата да се събира на етапа на техническа зрялост. Плодовете са дребни, гладки, кръгли или овални, отначало бледожълти, при узряване стават червено-кафяви. Пулпът е сочен и сладък на вкус. Хинапът се консумира пресен и се използва за приготвяне на десерти, сладка, конфитюри, маринати и др. Бяла черница Черницата е светлолюбива ориенталска красавица. В зависимост от сорта, черниците могат да бъдат бели, розови, червени или тъмни. Растението е устойчиво на замръзване и суша, непретенциозно към състава на почвата. Понася добре пресаждане в млада възраст. Обича добре осветени, проветриви места. Черницата е отлично медоносно растение. Започва да дава плодове на 3-5-та година. За плододаване е необходимо да се засаждат мъжки и женски растения едно до друго. Яйчниците се образуват върху издънките
Отглеждане на мушмула – позабравеният, но полезен плод
Отглеждане на мушмула – позабравеният, но полезен плод. Мушмулата (Mespilus) е дърво с красиви бели цветове, достигащо до 6 метра. То е типично за Европа, но малко позабравено в последните десетилетия. Мушмулата от дълги години е популярна и в България. Плодовете на мушмулата могат да повишат имунитета и да помогнат при проблеми със запека, нивата на холестерола и диабета. Може също да предотврати болестта на Алцхаймер. Може да добавите плодовете на мушмулата към диетата си под формата на сладко и желе, а също така можете да приготвите сирене от мушмула. Семената на мушмулата обаче са отровни. Поради това се препоръчва повишено внимание. Растението Mespilus germanica е с дълга история. Известно е, че съществува от повече от 3000 години и плодът е бил обичаен за консумация от римляните до средновековието, когато е бил доста популярен. Мушмулата е родом от Югозападна Азия и Югоизточна Европа, като се чувства като у дома си на Балканския полуостров. Мушмулата е бавно растящо и малко дърво, което обикновено расте до 6 м височина в доста компактна форма. Обикновено това е краткотрайно дърво, с продължителност на живота обикновено в диапазона от 30 до 60 години. Силно декоративните големи бели цветове се появяват през май и се разпръскват сред листата, създавайки красива визия. Отглеждане на мушмула – характеристики Плодът, който излиза от този зашеметяващ цъфтеж, не е толкова деликатен на външен вид. Плодовете са кръгли, дълги около 3-6 см, кафяви с мъхеста външна обвивка и голяма, отворена чашка. Приличат на кръстоска между малка ръждива ябълка и голям глог. Плодовете узряват през късна есен – началото на зимата (в зависимост от вида и сорта) и имат луксозна и приятна текстура и вкус. Пулпата се оприличава на райско пюре, което обикновено съдържа 5 зърна или семена. Листата са тъмнозелени, едри, прости, елипсовидни до продълговати. Те са около 8-15 см дължина с едни от най-спиращите дъха есенни цветове, които може би ще съперничат дори на черешовото дърво. Кората е сиво-кафява и нанесена върху възлестен ствол, което допълнително подобрява декоративните качества на това дърво. Мушмулата е хермафродит (има мъжки и женски органи) и е самофертилен. Самоплодните цветове, които растат в края на стъблото, са прости с пет бели венчелистчета, които се отварят в края на пролетта – началото на лятото. Зад цвета има 5 зелени чашелистчета, които изпъкват, когато се оформи плодът. Плодовете се раждат по върховете на главните леторасти и страничните израстъци. Предпочитания на мушмулата Предпочитания за светлината – мушмулите виреят на пълно слънце, но могат да растат добре и на частична сянка. За оптимално производство на плодове засадете растението на слънчево място. Нужда от вода – младите дървета, засадени през пролетта или есента, се нуждаят от редовно поливане, докато се развиват. Почвата трябва да има свободен дренаж, тъй като растенията няма да растат добре в преовлажнени почви. Овошките имат известна устойчивост на суша, но обикновено не трябва да се засаждат в сух район. По-зрелите дървета се справят много добре с горещите и сухи лета, без да се нуждаят от допълнително напояване. Местообитание – краища на гората и живи плетове, на слънчево, сравнително защитено място. Толерира широк спектър от климатични условия и също може да плододава в някои по-хладни климатични условия поради факта, че времето на цъфтеж е сравнително късно (май – юни), така че цветът рядко се поврежда от слана. Въпреки че някои източници описват Мушмулата като неспособна да понася силни ветрове, според нашия опит те се справят доста добре, въпреки че силните ветрове по време на цъфтежа могат да причинят щети на цветовете. Екология – цветовете са привлекателни за много насекоми опрашители, както и за пчелите. Плодовете осигуряват ценен източник на храна за птиците, най-вече поради това, че плодовете узряват от средата до края на есента, когато често няма много други плодове в природата. Отглеждане на мушмула – къде да засадим Климат – растенията растат добре и дават плодове с добро качество в почти всички части на Европа. Винаги трябва да се засаждат на слънце за оптимално производство на плодове, но ще дадат добри количества плодове и на частична сянка (4-6 часа пряка слънчева светлина на ден). Почва – в идеалния случай мушмулите обичат добре дренирана леко кисела (pH 6,5) глинеста почва. Лесно се задоволяват и ще понасят широка гама почви, с изключение на много алкални почви. Добрият дренаж е от съществено значение, тъй като те не обичат преовлажняване. Местоположение и подложка – мушмулите могат да се отглеждат в близост до къщата или оградата. Не пречи да се засадят и на друго място в овощната градина. За сортовете подложката в крайна сметка ще определи размера на дървото, заедно с други фактори като условия на отглеждане и избрания режим на резитба. Изключително добра подложка за присаждане се оказва „бодливият“ глог! Отглеждане на мушмула – подхранване, напояване и грижи за мушмулата Подхранване – мушмулите обикновено имат много ниски изисквания за торове. Когато засаждате нови дървета, подхранването в дупката за засаждане с 20 – 30 л компост и повтарянето на процедурата през ранна пролет през първите 2 години ще бъде повече от достатъчно. Напояване – младите дървета трябва да се мулчират добре всяка пролет и да се напояват през първите 2-3 години с 30 л вода на всеки 2-4 седмици без дъжд. Веднъж окоренили се добре, мушмулите обикновено не се нуждаят от напояване, освен ако не преживявате изключително сух период за продължителен период от време. Плевене – мулчирането на растенията с мулч с дълбочина 10 -20 см всяка пролет и премахване на плевелите, които започват да растат през лятото, е добра практика, когато растенията са млади. Когато дърветата пораснат, те растат добре сред други растения от всякакъв вид. Как да ползваме узрелите мушмули Като основно правило, мушмулите трябва да останат на дървото, докато листата започнат да падат през есента и до първа или втора слана за сезона. Обикновено започваме да берем плодовете през ноември, въпреки че има вариации в това от година на година и в зависимост от това кога ще падне първата слана. Понякога това е чак в средата на декември, което всъщност е чудесно време, тъй като е приятно да имате достъп до пресни плодове по това време на годината. Ако
