Очарователният манастир Гегхард – тайни пещери, проходи и стотици монашески килии, изсечени в скалите
Очарователният манастир Гегхард – тайни пещери, проходи и стотици монашески килии, изсечени в скалите. Манастирът Гегхард е древен арменски манастир. Това очарователно място се намира близо до град Дилиджан в Армения. Построен е през периода 10-13-ти век под патронажа на династия Багратуни. Историята на Гегхард и традициите, които датират от предхристиянските времена, е повлияла на арменците от персите и тяхната зороастрийска религия. Първоначално паметникът е известен като Айриванк, а след 13-ти век става известен под името Гегхард (на арменски: „копие“). Това име е свързано със Свещеното копие, което се е съхранявало там. Какво знаем за очарователният манастир Гегхард в Армения? Манастирът Гегхард, разположен в долината на река Азат на 30 километра източно от Ереван, е бил светилище за поклонници в продължение на много векове. Това е и един от най-влиятелните духовни центрове на Армения. Църквата, посветена на Света Дева Мария, е най-старият изсечен в скалата паметник в комплекса Гегхард. Въпреки това, мястото е било използвано не само за религиозни празници и поклонение. То е използвано и като място за събиране за обсъждане на политически, национални и социални проблеми на страната. Преданието разказва, че манастирът е основан от Свети Григорий Просветител (303 – 325 г.). През 4-ти век е бил лятната резиденция на Св. Нерсес Велики (353 – 373 г.). Манастирът, частично изсечен в скалите, е заобиколен от масивни високи стени от трите страни и планината от четвъртата. Вътре има много свързани помежду си параклиси и лабиринт от пещери, тайни стаи, гробници и хачкари (кръстосани камъни) – стели на открито, издълбани от камък. Те представляват автентичната форма на арменското изкуство. Легендата разказва Основната катедрала с кръстосан купол е построена през 1215 година. Легендата обаче разказва, че манастирът Гегхард е основан през 4-ти век. Първият манастир на това място се е наричал Айриванк („Пещерен манастир“ или „Манастирът на пещерите“). Но за съжаление той е опожарен и разграбен през 923 година. По стените на скалите в близост до килиите и над църквата има сложно издълбани хачкари (каменни кръстове). Изсечените символи по тях датират от ранното средновековие, но повечето са от 11-13 век, с няколко от по-късни периоди. Според легендата апостол Тадей донесъл копие в манастира Гегхард. И по-точно същото копие, което ранило Христос на кръста. През 1240 година арменският княз Прош купува манастира и извършва поредица от уникални строителни работи заедно с подземната част, изсечена в скалата. Най-ранната оцеляла част от манастира, параклисът на Богородица, датира от преди 1164 година. Този параклис е частично свързан с проходи и малки стаи, изцяло издълбани в скалата. Има повече от 20 други скални параклиси и сервизни помещения. Много от тях имат резби, изобразяващи различни животни, птици и цветя и красиви геометрични и флорални шарки. Мистика и акустика на очарователният манастир Гегхард Южната фасада има атрактивна украса под формата на герба на княз Прош (лъв, атакуващ вол) на семейството на Закария, който го е построил. Лъвът символизира царската мощ. Вдясно от входа на мавзолея са изсечени две сирени – митични същества с коронована глава на жена и тяло на птица. Тези същества живеели на скалисти островчета край бреговете на Сицилия и примамвали хората до смъртта им. Те или са ги омагьосвали с пеенето си, така че са претърпели корабокрушение в скалите, или, в някои версии, са приспивали мъжете с пеенето си, така че сирените да могат да ги убият, докато спят. Манастирският комплекс Гегхард съдържа множество, може би дори стотици монашески килии, изсечени в околните скали. Манастирът е имал аскетична традиция и в килиите са живели, работели и се молели монаси, първоначално отшелници. Много от тях не напуснали малките си квартири до сетния си дъх. Акустиката на манастирските стаи е впечатляваща. Едната от църквите е проектирана с акустика, произвеждаща забележителен и мистериозен звук, почти като божествено ехо. Акустиката позволява на стаите идеално да усилват монашеските песнопения, когато манастирът се използва. Вижте още за мистериите на мини готическите дърворезби от 16-ти век Монашески килии и няколко малки църкви са изсечени от околния вулканичен туф. Те представляват подвиг на арменските майстори в областта на инженерството и архитектурата от 11-ти век. Какви забележителни постижения е имало някога. Пожелаваме Ви да ги видите на живо с очите си някой ден! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: ancientpages.com
