Борба с лозова филоксера с подходящ препарат
Борба с лозова филоксера с подходящ препарат. Лозовата филоксера е насекомо вредител по лозята по целия свят, първоначално произхождащо от източната част на Северна Америка. Лозовата филоксера (Dactylosphaera vitifoliae) е почти микроскопично, бледожълто сокоизсмукващо насекомо, свързано с листните въшки. Тези насекоми се хранят с корените и листата на лозята (в зависимост от генетичния щам на филоксерата). При Vitis vinifera произтичащите от това деформации на корените („възли“ и „туберози“) и вторични гъбични инфекции могат да опасят корените, като постепенно прекъсват притока на хранителни вещества и вода към лозата. Нимфите също образуват защитни гали по долната страна на лозовите листа на някои видове Vitis и зимуват под кората или върху корените на лозата. Тези листни гали обикновено се срещат само върху листата на американските лози. Понастоящем няма лек за филоксерата. А за разлика от други болести по гроздето, като брашнестата мана например, няма химически контрол или реакция. Единственият успешен начин за контролиране на филоксерата е присаждането на устойчива на филоксера американска подложка (обикновено хибридни сортове, създадени от видовете Vitis berlandieri, Vitis riparia и Vitis rupestris) към по-чувствителни европейски лози. Жизнен цикъл на лозовата филоксера Филоксерата има сложен жизнен цикъл от до 18 етапа. Те могат да бъдат разделени на четири основни форми: полова форма, листна форма, коренова форма и крилата форма. Половата форма започва с мъжки и женски яйца, снесени върху долната страна на младите лозови листа. Мъжките и женските на този етап нямат храносмилателна система и след като се излюпят, те се чифтосват и след това умират. Преди да умре, женската снася едно зимно яйце в кората на ствола на лозата. Това яйце се развива във формата на листа. Тази нимфа, fundatrix (майка на ствола), се изкачва върху лист и снася партеногенетично яйца в листна торбичка (гали), която създава чрез инжектиране на слюнка в листа. Нимфите, които се излюпват от тези яйца, могат да се преместят в други листа или да се преместят в корените, където започват нови инфекции в кореновата форма. В тази форма те пробиват корена, за да намерят храна, заразявайки корена с отровен секрет, който спира заздравяването му. Тази отрова в крайна сметка убива лозата. Тази нимфа се размножава чрез снасяне на яйца за още седем поколения (които също могат да се размножават партеногенетично) всяко лято. Тези потомци се разпространяват в други корени на лозата или в корените на други лози през пукнатини в почвата. Поколението нимфи, което се излюпва през есента, презимува в корените и излиза следващата пролет, когато сокът започне да се издига. Във влажни райони нимфите се развиват в крилата форма, иначе изпълняват същата роля без крила. Тези нимфи започват цикъла отново, като или остават на лозата, за да снасят мъжки и женски яйца върху долната страна на младите гроздови листа, или летят до незаразена лоза, за да направят същото. Борба с лозова филоксера в миналото В края на 19-ти век епидемията от филоксера унищожава повечето от лозята за винено грозде в Европа, най-вече във Франция. Филоксерата е въведена в Европа, когато запалени ботаници във Викторианска Англия събират екземпляри от американски лози през 1850-те години. Във Франция една от отчаяните мерки на лозарите била да заровят жива жаба под всяка лоза, за да изтеглят „отровата“. Райони с почви, съставени главно от пясък или шист, били пощадени. А разпространението било забавено в сух климат, но постепенно филоксерата се разпространила из целия континент. Значително количество изследвания били посветени на намирането на решение на проблема с филоксерата. Постепенно се появили две основни решения: присаждане на резници върху устойчиви подложки и хибридизация. До края на 19-ти век хибридизацията се превърнала в популярен начин за изследване за спиране на филоксерата. Хибридизацията е размножаването на Vitis vinifera с устойчиви видове. Повечето индиански сортове грозде са естествено устойчиви на филоксера (Vitis aestivalis, rupestris и riparia са особено устойчиви, докато Vitis labrusca има малко по-слаба устойчивост към него). Целта на кръстосването била да се създаде хибридна лоза, която е устойчива на филоксера, но произвежда вино, което няма вкус като американското грозде. А единственото европейско грозде, което е естествено устойчиво на филоксера, е гроздето Асиртико, което расте на вулканичния остров Санторини, Гърция. Не е ясно обаче дали устойчивостта се дължи на самата подложка или на вулканичната пепел, върху която расте. Също така и сортът грозде Хуан Гарсия се смята за устойчив, който е автохтонен за средновековното село Фермозел в Испания. За да избягат от заплахата от филоксера, от 1979 година лозите са засаждани върху пясъчните плажове на Bouches-du-Rhône в Прованс, Франция. Пясъкът, слънцето и вятърът в тази област са били основно възпиращо средство за филоксерата. Виното, произведено тук, се нарича „Vins des Sables“ или „вина от пясъците“. В същия департамент, където системата за напояване на канали, построена от римляните, все още частично съществува и до днес, зимните наводнения също се практикуват. Наводняването на лозята за 50 дни убива всички нимфи, които презимуват в корените или кората в долната част на растението. Борба с лозова филоксера с подходящ препарат Основен начин за борба с лозова филоксера е присаждането на лозата върху американска подложка, която е устойчива на кореновата форма на филоксерата. Срещу листната форма на филоксерата, борбата може да се проведе с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. инсектициди. Третира се двукратно през пролетта. Първото третиране се прави в началото на излюпване на ларвите (тази форма зимува като яйце под кората на основата на стъблото, а кореновата – като ларва в почвата). Второто третиране се прави 15-20 дни по-късно. За подходящи се смятат следните препарати: За да се предотврати появата на вредителя изберете място за засаждане с песъчлива почва. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: en.wikipedia.org / pinterest.com
