правим нещата

Книгата на Енох, забранена от Библията, разказва пълната истинска история за историята и човечеството

Книгата на Енох, забранена от Библията, разказва пълната истинска история за историята и човечеството. Ангелите, които слезли на Земята, нефилимите, големият потоп и древното и напреднало познание са някои от темите, обсъждани в Книгата на Енох. Това е древен ръкопис, който включва различни разкази, разказани от Енох, призната библейска фигура, прадядо на Ной. Тази книга е древноеврейски апокалиптичен религиозен текст. В него се съдържа уникален материал за произхода на демоните и нефилимите. Както и защо някои ангели са паднали от небето, обяснение защо потопът от Битие е морално необходим и пророческо изложение на хилядолетното царуване на Месията. Смята се, че по-старите части (главно в Книгата на наблюдателите) на текста датират от около 300–200 г. пр. н. е., а най-новата част (Книга на притчите) вероятно до 100 г. пр. н. е. Различни арамейски фрагменти, открити в свитъците от Мъртво море, както и гръцки и латински фрагменти от койне, са доказателство, че Книгата на Енох е била позната на евреите и ранните християни от Близкия изток. Тази книга също е цитирана от някои автори от 1-ви и 2-ри век. Авторите на Новия завет също са били запознати с част от съдържанието на историята. Кратък раздел от 1 Енох (1:9) е цитиран в Новозаветното послание на Юда, Юда 1:14–15, и се приписва там на „Енох, седмият от Адам“ (1 Енох 60:8). Няколко копия от по-ранните раздели на 1 Енох били запазени сред свитъците от Мъртво море. Книгата и канона Тя не е част от библейския канон, използван от евреите, с изключение на Бета Израел (етиопските евреи). Докато Етиопската православна църква Тевахедо и Еритрейската православна църква Тевахедо считат Книгата на Енох за канонична, други християнски групи я смятат за неканонична или невдъхновена. Но може да я приемат и като имаща някакъв исторически или теологичен интерес. Днес има изцяло запазени текстове само на етиопския език геез. Има и по-ранни арамейски фрагменти от свитъците от Мъртво море и няколко гръцки и латински фрагмента. Поради тази и други причини традиционното етиопско вярване е, че оригиналният език на творбата е Геез. Докато съвременните учени твърдят, че тя е написана за първи път или на арамейски, или на иврит – езиците, използвани за първи път за еврейски текстове. Ефраим Айзък предполага, че Книгата на Енох, подобно на Книгата на Даниил, е съставена отчасти на арамейски и отчасти на иврит. Не е известно дали има оцеляла версия на иврит. Самата книга твърди, че нейният автор е Енох преди библейския потоп. Най-пълната Книга на Енох идва от етиопски ръкописи, maṣḥafa hēnok (መጽሐፈ ሄኖክ), написани на геез. Те са пренесени в Европа от Джеймс Брус в края на 18-ти век и са преведени на английски през 19-ти век. Какво описва книгата на Енох? Първата част на Книгата описва падането на Пазителите, ангелите, които са родили хибридите ангел-човек, наречени Нефилими. Останалата част от книгата описва откровенията на Енох и неговите посещения на небето под формата на пътувания, видения и сънища. В своята цялост Книгата на Енох се състои от пет книги. А именно – Книгата на наблюдателите, Книгата на притчите, Астрономическата книга, Съновните видения и Посланията на Енох – съдържащи около 100 глави. Тези глави разказват историята на седмия патриарх в Книгата Битие – Енох. Той е бащата на Матусал и прадядото на Ной, същият Ной в библейската история за Ноевия ковчег. В Древна Юдея наричали патриарси ръководителите на Синедриона – върховният юдейски съд. Старият Завет разказва за десет патриарха преди Потопа – Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32). И все пак, това не била библейската история за Ноевия ковчег. Всъщност Книгата на Енох предоставя напълно различен разказ за събитията, довели до Големия потоп от времето на Ной. Тоест напълно различна доктринална история. Той разказва история за Наблюдателите, обяснени с библейски термини като паднали ангели. Те били изпратени на земята да бдят над хората в някакъв неопределен и древен момент във времето. За съжаление, далеч от това просто да наблюдават хората, тези Наблюдатели се влюбили в човешките жени. И съвсем скоро започнали да участват в покварени сексуални действия с тях. Книгата на Енох разказва за децата, родени чрез това кръстосване между наблюдатели и хора, наречени нефилими. Тези нефилими са както са описани: „гиганти и диваци, които застрашават и ограбват човечеството“. Или казано по друг начин, „свръхестествени, човекоядни великани“. Разгневени от това, което Наблюдателите били направили, тези, описани като богове, ги оковали в подземен затвор дълбоко в земята. Енох станал посредник между боговете и затворените Наблюдатели. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: newstangail24.com

Пророчествата на Енох: Второто пришествие няма да бъде „завръщането на Бог“, а „пристигане на извънземни“

Пророчествата на Енох – Книгата на Енох придоби голяма слава през последните години. Това е така вероятно защото е книга, която е била забранена от така наречените „Свещени писания“. Някои учени и историци посочват, че тази книга ще съдържа пророчества и едно от тях ще се занимава с това, което се смята за Второто пришествие или завръщането на Бог; но не беше интерпретирано правилно… И те споменаха, че може да се обясни като „пристигане на извънземни“. Защо Църквата забрани Книгата на Енох? Дали книгата наистина описва случаи на отвличане на хора от извънземни, които са се случили преди хиляди години? И вярно ли е, че съдържа информация, която говори за нашето извънземно минало и ключът към бъдещето на човечеството? Най-старата Библия в света – пророчествата на Енох В Етиопия един от храмовете съхранява най-ценната светиня на християнството: Евангелията от Гарима. Двете богато илюстрирани книги датират от VI в. сл. Хр.. Това е може би най-старата и най-пълната Библия в света, а Етиопската църква е една от най-ранните християнски църкви. Любопитно е, че Библията на Етиопската православна църква се различава от Свещеното писание, прието в другите християнски деноминации. Тази версия на Стария завет включва загадъчен текст, известен като Книгата на Енох. Етиопската църква смята Книгата на Енох за канонична, докато други църкви не го правят. Отвлечен от „богове“ Авторът на книгата е Енох, прадядото на Ной – същият, който построил ковчега преди Великия потоп. Смята се, че Енох е бил безсмъртен и Бог го е взел жив на небето. В книгата си Енох пише, че когато бил на 12 години, една нощ всички селяни чули шум. Два ангела слезли от небето и един от тях казал на Енох: „Не бой се човече“ и те се изкачили на небето в огнена колесница. Енох видял нещо, което не можело да опише. Разбира се, той не знаел какво е космически кораб, затова пишел за летящи къщи, направени от стъкло, а под него Енох виждал планетата Земя. Изглежда, че това е една от първите истории в човешката история за отвличане на хора от извънземни. Привържениците на теорията за палеоконтакта вярват, че Книгата на Енох е един от най-завладяващите текстове за пристигането на извънземни. Но в никакъв случай не е уникален. Подобни истории са оцелели в много други древни култури. Това показва, че думите на Енох имат известно доверие. Много древни текстове казват, че хората са се издигали на небето и след това са се връщали. Например в Древна Гърция има легенда за Ганимед, който бил издигнат от орела на Зевс. Подобни легенди могат да бъдат намерени в епосите на древен Китай, древен Египет, шумерите и други народи. Всички тези истории са подобни, но им липсват подробностите, които изобилстват в Книгата на Енох. Неговите текстове не само доказват съществуването на извънземни, но показват и другата страна на Бог. Ето защо Църквата решила да изключи Книгата на Енох от Библията, което се оказало твърде крайно за християните от онова време. Божествени наблюдатели – пророчествата на Енох Според Книгата на Енох не всички ангели са били пратеници от Бог. Най-доброто доказателство за това е описанието на създанията, наречени Пазители.​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​ ​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​Книга на пророк Даниила говори за определена група ангели, на които Бог заповядал да наставляват човечеството. Те се грижели за нашия свят и ръководели развитието на нашата цивилизация. Даниил само накратко споменал тези същества, докато в Книгата на Енох Пазителите или Пазителите на небето (или Наблюдателите) станали една от основните теми. Тези „Ангели” всъщност не са духовни, а реални същества. Библията говори за това съвсем ясно и конкретно. Те не са от нашия свят, което означава, че спокойно могат да бъдат наречени извънземни. В Книгата на Енох само 200 Пазители са слезли на Земята. Неговите лидери били Шамхазай и Азазел, който по-късно станал известен като Луцифер. Пазителите имали много ярка външност и едно от имената им е „Светлите“. Енох, както ги описва, казва, че е трудно да се гледат Пазителите, те светели толкова ярко. „Версията, че Пазителите са били извънземни гости, се потвърждава от свидетелството на пророк Илия. Той също се възнесе на небето в огнена колесница. Илия беше велик предсказател, много по-добър от другите пророци. Той имаше прекрасно наметало, което можеше да лекува болните и да възкресява мъртвите.“ Огнените колесници се споменават повече от веднъж в Библията. Явно говорим за някакво превозно средство, космически кораб. Според юдео-християнските вярвания душата се възнася на небето след смъртта, но в Библията има много примери за възнесение на жив човек. Освен Енох и Илия, същото се случва и с Исус. Какво ни казва Книгата на великаните? В средата на миналият век израелски пастири открили в една от пещерите глинени съдове, в които се съхранявали древни ръкописи. Оказа се, че това са ръкописни копия на Библията, които са поне 1000 години по-стари от други, известни по това време. Освен тях имало и други ръкописи, сред които Книгата на великаните. Тази книга говори за Нефилимите (гигантите), децата на Пазителите, техния живот и начин на живот. Нефилимите са въплъщение на злото. Те извършили ужасни престъпления, включително яденето на човешка плът. В крайна сметка Бог решил, че Земята трябва да бъде изчистена от нефилимите, и назначил Ной, правнука на Енох, за избрания да поднови човешката история. В Библията Ной е избран от Бог заради неговата милост. Но Книгата на великаните има различна версия на историята за Ной. Той станал избраният още преди да се роди, а баща му не бил мъж. Кожата на новороденото светела, а косата му била бяла като овча вълна. Външно той бил копие на Пазителите и бил изкуствено замислен. Мардук – митологията на могъщия бог-покровител на Вавилон Пазителите на небето вярвали, че Ной ще бъде баща на ново поколение хора. Оказва се, че Ной е генетично модифициран човек, създаден от извънземни за нов живот на Земята. Официалната версия на Библията казва, че Бог е бил натъжен от жестокостите и злините на човешката раса и е решил да сложи край, като изпрати Големият потоп на Земята. Книгата на Енох разказва същата история, но със значителни разлики. Потопът трябвало да унищожи падналите ангели и нефилимите. Според Енох Бог защитава хората. Той не приличал

Категории