Скитите: древните господари на евразийските степи – топ 10
Скитите: древните господари на евразийските степи – стотици години преди появата на смесени хунски, тюркски и монголски групи, понтийската степ е била доминирана от древен ирански (индоевропейски) народ от скотовъдци и ездачи на коне. Тези „властелини на конете“ са обитавали широка част от сушата, известна като древна Скития от 8-ми век пр.н.е. Олицетворявайки много динамичния обхват на номадския начин на живот, те са били известни като скити – великолепните конници и стрелците от желязната епоха. 13. „Страшните убийци“ от Скития Скитската епоха съответства само на периода от 7-ми век до 3-ти век пр. н. е.. Но забележителното впечатление, оставено от тези войнствени хора, е историческото обозначение на повечето евразийски степи като Скития, дори хиляда години след възхода и упадъка на номадската група. Част от това наследство е свързано с невероятните военни кампании, провеждани от скитите от самото начало на тяхното „докосване“ до световната сцена. Според Херодот те започват, като побеждават номадските си братя – кимерийците. А след това се справят с иранските мидийци и всичко това преди 7-ми век пр.н.е До 7-ми век пр. н. е. скитите също така дръзко влизат във война с единствената суперсила в района на Месопотамия – Асирийската империя. Докато асирийските източници премълчават някои от предполагаемите победи на скитите над тях, известно е, че един конкретен асирийски цар Асархадон е бил толкова отчаян в осигуряването на мир, че дори е предложил дъщеря си, асирийска принцеса, за жена на скитският цар Партатуа. Това обаче не спира скитите да опустошават крайбрежните части на Близкия изток, докато не стигат до Палестина и дори до границите на Древен Египет. Там те били подкупени с богати подаръци от фараона. По пътя си на връщане част от скитската армия се съюзила с мидийски сили, за да обсадят най-накрая асирийската столица Ниневия през 612 г. пр. н. е.. По този начин проправили пътя за падането на Асирия. Що се отнася до ефекта върху населението на Близкия изток, един библейски пророк обобщава зловещата природа на свирепите „властелини на конете“ от север: „Винаги са смели, а колчаните им са като отворен гроб. Ще изядат реколтата и хляба ви, ще изядат синовете и дъщерите ви, ще изядат овцете и воловете ви, ще изядат гроздето и смокините ви.„ 12. Скитските племена и общество – скитите: древните господари на евразийските степи Подобно на повечето номадски култури, скитите не са били едно хомогенно племе. Те са били по-скоро разделени на племенни конфедерации. Дори произходът на скитския народ вероятно обхваща голям географски район, вариращ от Евразия и Южен Урал до Западен Сибир и дори Източна Азия. Според древни писатели като Херодот, многобройните племенни групи на скитите могат да се сведат до три големи племена. Един от тях се отнася до така наречените кралски скити, които се смятат за най-могъщите от конфедерациите поради военната си сила. Що се отнася до обществото на тези степни номади, нямаме доказателства за строга йерархия, която се среща в други съвременни древни култури. Със сигурност обаче е имало скитски вождове (някои са били наричани царе), които са оглавявали различните племенни конфедерации. В това отношение, макар и да не се състояли от политически централизирано царство, ранните скити представлявали единен фронт, когато ставало въпрос за войни, защита срещу външни заплахи и дори ритуални празненства. Освен това археолозите са открили доказателства за градски скитски селища. Това предполага, че поне част от населението е имало заседнал живот. 11. Армията на скитите: древните господари на евразийските степи Колкото и да е странно социално-политическите ефекти от скитските нашествия в Близкия изток могат да бъдат разбрани до известна степен от съвременни източници. Историците обаче все още са озадачени от логистичния и организационен капацитет на военните на тези номади от далечните степи. Но може да се предположи, че подобно на повечето номадски общества, по-голямата част от възрастното население е било задължено за военна служба (включително някои от по-младите жени). Тактическото предимство се изразявало в това как по-голямата част от ранните скити са имали конни воини. Те били предимно леко бронирани с кожени дрехи и елементарни шапки. Носейки оръжия като стрели и копия, издръжливостта, мобилността и неортодоксалните бойни методи, поддържани от тези тълпи от конни стрелци, изглежда се противопоставят на по-заседналите бойни тактики на богатите месопотамски цивилизации. Освен това, леките номадски воини били подкрепени от основна сила от ударна кавалерия с тежки брони. Тази сила обикновено се командвала от местните принцове. Тежката кавалерия поемала смъртоносния удар на бойното поле, след като обърканият враг бил „омекнал“ от стрелите и от зигзагообразните маневри на леката конница. 10. Скитските воини – стрелците Според някои учени, самият етимологичен път на термина скит и другите му известни древни варианти, като асирийския Aškuz и гръцкия Skuthēs, произлиза от *skeud – древен индоевропейски корен със значение „задвижване, стрелба“. Така възстановеното скитско име е *Skuda, което основно включва „стрелец“. Така че от този лингвистичен ъгъл можем да обобщим до голяма степен значението на стрелбата с лък и лъка в скитското общество. Археологическите доказателства от богати скитски надгробни могили също подкрепят теорията за това как скитският воин е бил майстор в стрелбата с лък. Майсторството дори се засилвало, когато скитите били на кон – подобно на много от по-късните армии, излизащи от степите на Централна Азия и Европа. За съжаление, въпреки че археологията е помогнала за запазването на много от върховете на стрелите от такива могили, дизайнът на истинския скитски лък е изгубен през вековете. Така трябва да се направи хипотеза от изображения и литературни доказателства. Някои писмени описания споменават как скитският лък може да е наподобявал гръцката буква Σ (сигма). Що се отнася до тетивата, разтегливите компоненти обикновено били направени от конски косми или гъвкави, но здрави животински сухожилия. Повечето древни автори са съгласни с това, че скитският лък е бил тежък и изключително твърд. По този начин намекват за значителната сила и сръчност, необходими за боравене с такива оръжия, особено от кон. Всъщност както съществуващите, така и илюстрираните доказателства предполагат проникващата сила (и значителния обхват) на тези разновидности на лъкове. А именно с примери за черепи с все още вградени върхове на стрели и изображения на бронирани воини, пробити от стрели. Въпреки тежестта на мощния извит лък, опитните скитски конни стрелци
