Как да обзаведем детската стая стилно и практично?
Обзавеждането на детската стая е задача, която изисква баланс между стил и практичност. Това пространство трябва да бъде приятно за окото и да отговаря на нуждите на детето по отношение на комфорт, безопасност и функционалност. Важно е стаята да се адаптира към променящите се интереси и нужди на детето, докато то расте. В тази статия ще разгледаме как можете да обзаведете детската стая така, че да съчетава естетика с удобство и дълготрайност, без да се налага да правите големи компромиси. Основните елементи за стилна и практична детска стая Първата стъпка е да създадете функционална основа. Това включва най-важните мебели, които трябва да са удобни и практични. Основният елемент в стаята, разбира се, е леглото. Изберете единично легло с матрак, което е достатъчно удобно и съобразено с растежа на детето. То трябва да предлага подкрепа на гърба и да бъде устойчиво за дългосрочна употреба. Ако стаята е малка, опитайте да включите и място за съхранение под леглото – това е чудесен начин да спестите място и да поддържате стаята подредена. Едно от най-важните неща, на които трябва да обърнете внимание при избора на мебели, е тяхната здравина. Децата обичат да изследват и понякога мебелите се превръщат в част от техните приключения. Затова е добре да заложите на качествени материали и стабилни конструкции, които ще издържат на времето и детските игри. Цветове и теми – ключът към атмосферата Когато става дума за детската стая, цветовете са това, което създава атмосферата и влияе на настроението на детето. Вместо да се придържате към твърде ярки и наситени нюанси, които могат да изглеждат агресивни, изберете меки пастелни тонове или неутрални, които позволяват гъвкавост при декорирането. Така ще можете лесно да променяте аксесоарите и детайлите, без да се налага да пребоядисвате стаята. Темите също са чудесен начин да създадете стилна и интересна обстановка, която да се хареса на детето. Можете да включите елементи от любимите му герои или хобита, но нека те бъдат лесно заменими аксесоари – като възглавнички, килими или картини, така че стаята да расте заедно с детето, без да изглежда остаряла след няколко години. Функционалност и зони за различни дейности Детската стая не е само за спане. Това е мястото, където децата играят, учат, четат и се отпускат. За да бъде стаята максимално функционална, е добре да я разделите на различни зони. Например, можете да създадете кът за учене с бюро и подходящо осветление, място за игра с достатъчно свободно пространство и зона за сън, която да е спокойна и уютна. Правилно подбраното осветление също може да окаже голямо влияние върху усещането в стаята. Изберете светлина, която не е твърде ярка, но в същото време е достатъчно ефективна за четене и учене. Децата обичат светлинни източници като нощни лампи с мека светлина, които могат да им помогнат да се чувстват по-спокойни по време на сън. Мебели за съхранение – стил и ред в детската стая Едно от основните предизвикателства при обзавеждането на детската стая е поддържането на ред. Децата имат множество играчки, книги и дрехи, които трябва да бъдат организирани по практичен начин. Затова е важно да изберете мебели, които осигуряват достатъчно място за съхранение, без да претоварват пространството. Шкафове с отворени и затворени отделения, рафтове и кутии за играчки са чудесни решения, които помагат да се запази подредбата на стаята. Също така, можете да интегрирате системи за съхранение, които са леснодостъпни за децата, така че те да се научат да поддържат ред сами. Например, кутиите за играчки или по-ниските рафтове позволяват то да взема и подрежда нещата си с лекота, насърчавайки независимост и отговорност. Обзавеждането на детската стая трябва да е стилно, практично и адаптивно към променящите се нужди. Като съчетаете удобни мебели, функционални системи за съхранение и цветови палитри, ще създадете пространство, което е не само уютно, но и стимулира развитието и креативността му. Действайте сега – създайте пространство, в което вашето дете ще се чувства уютно, мотивирано и свободно да изразява себе си, без да правите компромиси с комфорта и функционалността.
Как ароматите разкриват лични и културни истории?
Ароматите имат необикновената сила да пресъздават спомени, емоции и преживявания. Те носят в себе си историята на културите, епохите и личните ни моменти. Чрез тях не просто подчертаваме своята индивидуалност, а разказваме нещо много по-дълбоко – откъде сме дошли и кой всъщност сме ние. Те се превръщат в мост между нашето минало и настояще, между личното и колективното. Как ароматите ни свързват с културата? Културните корени могат да бъдат проследени хиляди години назад, в древни цивилизации като Египет, Персия и Гърция. Тогава парфюмите са се използвали като луксозен продукт и като свещени ритуални средства. В Древен Египет те символизирали чистота и божественост. Аромати като тамян и смирна, които днес често асоциираме с ориенталски композиции, са се използвали за балсамиране и церемонии. В древна Гърция те се свързвали с красотата и удоволствието. Използването на аромати при социални събития е символ на изтънченост и естетика, отразявайки философията на добър живот. Във всяка култура, парфюмите подчертават външния вид и изразяват мисли и символи, които са дълбоко вкоренени в традициите на тези общества. Личните истории, запечатани в аромати Чувствали ли сте някога как даден аромат моментално ви пренася към определен момент в живота ви? Това не е случайност. Нашето обоняние е пряко свързано с мозъчните структури, отговорни за паметта и емоциите. Един специфичен парфюм може да ви върне към определен ден от детството, към любима вечер, прекарана с близки хора, или дори към първата ви любов. Парфюмите ни дават възможността да предаваме тези лични моменти чрез аромати, които сме избрали. Всеки флакон разказва индивидуална история – вашата история. Например, нежни флорални нотки могат да символизират лекота и романтика, докато дървесни аромати придават чувство за стабилност и зрялост. Парфюмите като израз на личността Ароматите отразяват нашата идентичност и начина, по който искаме да бъдем възприемани от околните. За някои, един парфюм може да бъде знак за елегантност и лукс, докато за други той може да представлява естественост и автентичност. Дали ще изберем нещо леко и свежо, което носи усещане за свобода, или по-интензивен, загадъчен аромат, който подсказва за дълбочина и страст – изборът е в ръцете на нашата индивидуалност. Някои парфюми дори могат да променят нашето настроение и поведение. Цитрусовите нотки, например, са известни с това, че събуждат и вдъхновяват, докато ванилията и кехлибарът носят топлина и комфорт. Парфюмът, който носим, ни помага да изразим себе си и да настроим деня си според нашето вътрешно състояние. Как работят парфюмите? Сложността на един парфюм често се крие в неговата композиция, която се състои от три основни етапа – връхни, сърцевинни и базови нотки. Връхните нотки са първото нещо, което усещате при нанасяне на парфюма – те са леки и бързо се изпаряват. Най-често използваните съставки тук са цитруси, свежи плодове и леки билки. Сърцевинните, още наричани средни, нотки идват на преден план, след като връхните се разсеят. Те съставляват „сърцето“ на аромата и обикновено включват цветя като роза, жасмин и лавандула, както и по-интензивни билкови акорди. Базовите нотки са последният слой на парфюма – това са тежките молекули, които остават дълго време на кожата и формират финала на уханието. Тук най-често ще срещнете дървесни, смолисти или мускусни нотки. Процесът на създаване на един парфюм е деликатен баланс между тези различни елементи. Парфюмеристите работят с десетки, а понякога и със стотици съставки, за да създадат уникална композиция, която да се развива по хармоничен начин върху кожата. В сайта на Venera Cosmetics, например, могат да бъдат открити разнообразни предложения, които отразяват именно тази сложна композиция на аромати. Без значение дали търсите свежест, интензивност или нещо уникално, което да пасва на вашата индивидуалност, важно е да се обърне внимание на това как различните нотки взаимодействат помежду си. Парфюмът не е просто продукт – той е емоционална инвестиция. Чрез него не само подчертаваме нашето присъствие, но и разказваме нашата лична и културна история. Следващият път, когато избирате аромат, замислете се – каква история искате да разкажете? Какво искате да усетите и какво да събудите в другите? Ароматът има силата да прави всичко това възможно, като нежно, но силно изразява нещо много повече от думи. Разберете как да да си направите сапун сами тук.
Защо омъжените двойки в Япония често спят отделно: Културни и социални аспекти
Спането в отделни легла или дори в отделни стаи е често срещано сред двойките в Япония. Това явление може да изглежда странно в западните култури, където споделянето на легло с партньора е широко разпространено. Всъщност, в тези култури се счита за знак на интимност и близост. Въпреки това, в Япония тази практика има своите корени в културни, социални и дори здравословни фактори, които са дълбоко вкоренени в японското общество. Културни и исторически аспекти Традиционно, японските домове имат малки стаи и ограничено пространство. В миналото хората са спали на футони, които се разстилат на пода. След това те се прибират през деня, за да освобождават място. Това означава, че всяко пространство в дома е използвано многофункционално. Така се улеснява индивидуалното разпределение на спалните места. Дори и днес, когато съвременните японски домове са по-големи, традицията на отделното спане се запазва в много семейства. Културно, в Япония се отдава голямо значение на личното пространство и удобството. Следователно, споделянето на легло с партньора може да се разглежда като нарушаване на това пространство. Това е особено вярно, ако двамата имат различни навици на сън. Освен това, японците обикновено водят много натоварен начин на живот. Поради това, те придават голямо значение на качествения сън, който е основен фактор за добро здраве и продуктивност. Социални и здравословни причини Един от основните мотиви за отделното спане са различните навици и предпочитания на сън. Например, един партньор може да предпочита по-ниска температура в стаята. Междувременно, другият може да се чувства по-комфортно при по-висока температура. Освен това, различията в предпочитанията за твърдостта на матрака, нуждата от тишина или светлина през нощта, както и други фактори, могат да доведат до решение за отделно спане. Здравословните проблеми също играят роля в тази практика. Хъркането, безсънието или нуждата от чести ставания през нощта могат да нарушат съня на партньора. В такива случаи отделното спане гарантира, че и двамата ще получат качествен сън. Това е от съществено значение за здравето и доброто настроение. Влияние върху връзката Най-важният въпрос е как отделното спане влияе върху връзката между партньорите. В западните култури споделянето на легло се счита за важно за запазване на интимността и емоционалната близост в брака. Въпреки това, в Япония отделното спане не се възприема като проблематично. Напротив, много двойки смятат, че това им позволява да се чувстват по-спокойни и удовлетворени. Те могат да се наспиват по-добре, без да се тревожат за навиците на другия. Интимността и близостта в брака не са задължително свързани със споделянето на едно легло. Вместо това, много японски двойки намират други начини да поддържат връзката си силна. Например, те отделят време за съвместни дейности, общуват открито и поддържат физически контакт през деня. Понякога спането отделно дори може да увеличи желанието за тези моменти на интимност. Създава се известно разстояние, което след това двойката може да преодолее с желание. Практически аспекти и съвременни тенденции Съвременните японски двойки често приемат отделното спане като практично решение на много проблеми. Натоварените графици, често несъвпадащи работни часове и стресът от ежедневието могат да бъдат по-лесно управлявани. Това е възможно, когато всеки партньор има свое пространство за почивка и възстановяване. Освен това, икономическите аспекти също стимулират тази практика. Японските домове често са компактни, и създаването на две отделни спални пространства може да бъде предизвикателство. Затова много семейства предпочитат да спят на футони, които лесно се прибират, за да освобождават място през деня. По този начин се улеснява адаптирането на пространството според нуждите на всеки партньор. Заключение Отделното спане сред омъжените двойки в Япония е сложен феномен, който отразява културните, социалните и здравословните аспекти на японското общество. Въпреки че тази практика може да изглежда необичайна за западните стандарти, тя е логично и практично решение за много японски семейства. Отделното спане може да допринесе за по-добра хармония в брака, като гарантира качествен сън и уважава личното пространство на всеки партньор. Интимността и близостта се поддържат по начини, подходящи за конкретната двойка. В крайна сметка, важно е да се намери баланс, който отговаря на нуждите и предпочитанията на двамата партньори, независимо от избора на спане. Искате да резервирате своя билет за Япония. Научете повече за резервирането на билет най-изгодно тук.
Как да резервираме самолетен билет най-изгодно?
Резервирането на самолетен билет може да бъде сложен процес, особено ако искате да намерите най-изгодната оферта. Важно е да знаете, че цените на самолетните билети могат да варират значително в зависимост от редица фактори като времето на резервацията, избраната авиокомпания, както и дестинацията. В тази статия ще ви предоставим няколко основни съвета и стратегии, които ще ви помогнат да резервирате билета си на най-добрата цена. 1. Планирайте предварително Един от най-ефективните начини да си осигурите по-ниска цена на билета е да го резервирате предварително. В общия случай, най-доброто време за закупуване на билет е между 1,5 до 3 месеца преди планираната дата на полета за вътрешни полети и около 4 до 6 месеца за международни полети. Пример: – Европейски дестинации: Билетите до популярни европейски градове като Лондон, Париж или Рим обикновено са най-изгодни, когато се резервират около 60-90 дни преди полета. – Междуконтинентални полети: Полетите до дестинации като Ню Йорк, Токио или Сидни често са на най-добра цена, когато са резервирани 120-180 дни предварително. 2. Бъдете гъвкави с датите и часовете Цените на самолетните билети могат да варират значително в зависимост от деня от седмицата и часа на полета. Полети през уикенда, както и в пикови часове (сутрин и вечер), обикновено са по-скъпи. Опитайте се да бъдете гъвкави с датите и часовете на пътуването си. Пример: – Полет от София до Барселона може да струва значително по-малко, ако се лети в средата на седмицата, вместо в петък или събота. 3. Използвайте търсачки и платформи за сравнение на цени Използването на специализирани търсачки и платформи за сравнение на цени може да ви помогне да намерите най-добрите оферти. Уебсайтове като Skyscanner, Google Flights и Momondo предлагат функции за търсене на най-изгодните билети и сравнение на цените на различни авиокомпании и агенции. Пример: – Търсене на полет от София до Ню Йорк в Google Flights може да ви покаже разликата в цените за различни дати и авиокомпании, като ви даде възможност да изберете най-изгодния вариант. 4. Запишете се за известия за цени Много от търсачките за полети предлагат услуга за известяване при промяна на цените. Това е полезен инструмент, който ви позволява да следите цените на избраните от вас полети и да резервирате билета, когато цената спадне. 5. Пазарувайте в правилното време Цените на самолетните билети също така са зависими от времето на покупка. Според някои изследвания, вторник и сряда сутринта са дни, в които много авиокомпании пускат промоции и цените на билетите могат да бъдат по-ниски. 6. Проверете различни авиокомпании и комбинации от полети Не винаги най-изгодният билет е при една и съща авиокомпания. Понякога комбинирането на полети от различни авиокомпании може да ви спести значителна сума. Пример: – Полет от София до Лондон може да бъде по-изгоден, ако се лети с една авиокомпания до Мюнхен и след това се използва друга компания за полета до Лондон. 7. Избягвайте прекалено ранните или прекалено късните резервации Докато ранното планиране често е добра идея, прекалено ранната резервация също може да не е изгодна, тъй като авиокомпаниите често пускат промоции в последния момент. Въпреки това, ако чакате до последния момент, може да се наложи да платите повече, ако местата се запълнят. Заключение Резервацията на изгоден самолетен билет изисква планиране, гъвкавост и внимание към детайлите. Следвайки тези съвети, ще можете да намерите най-добрите оферти и да се насладите на пътуването си, без да нарушавате бюджета си. Също така, не забравяйте да защитите личните си данни по време на резервацията, за да избегнете нежелани рискове и да осигурите безопасността си онлайн. Източници: 1. Skyscanner – „When is the best time to book flights?“ 2. Google Flights – „Flight search and comparison features.“ 3. Momondo – „How to find the cheapest flights.“ 4. The New York Times – „How to Save Money on Flights.“ Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща
Велики цивилизации от бронзовата епоха – топ 10 класация
Велики цивилизации от бронзовата епоха – топ 10 класация. Въпреки че няма официална дефиниция на термина „бронзова епоха“, това време обикновено се отнася до периода между каменната и желязната епоха. Това било ключова епоха в човешката история. Повечето ранни постижения, важни за цивилизацията – като писмеността и колелото – били направени през това време. Това се случило благодарение на видните цивилизации и култури като шумерите, асирийците, акадците и много други. Освен прогрес, тези времена са белязани и от епоха на войни и мощни армии, подкрепени от новооткритите метални оръжия и военни тактики. 10. Нурагическа цивилизация Нурагическата цивилизация на средиземноморския остров Сардиния произхожда от праисторически неолитни селища около 7000-1600 г. пр.н.е. Това била местна, автономна култура, за която знаем малко поради липсата на писмен език. Въпреки че знаем, че островът е имал история на човешко заселване хиляди години преди това. Характерна черта на нурагическата цивилизация е тяхното изграждане на кули нураги. Това били кръгли каменни конструкции, които можели да достигнат височина над 25 метра. Не знаем точно за какво са били използвани, въпреки че според формата и структурата им може да са били домове, крепости или дори обсерватории. Техният евентуален залез се дължи на различни възможни фактори. Те включват чуждестранни нашествия, променящи се екосистеми и технологичен напредък в близките региони, които направили Нурагичната технология остаряла. 9. Акадска империя – велики цивилизации от бронзовата епоха Също така наричана една от първите империи в историята, Акадската империя е древна месопотамска цивилизация, основана около 2350 г. пр. н. е. от владетел на име Саргон Велики. Това било историческа промяна за региона, обединявайки за първи път местните акадски говорещи семити и шумерски говорещи под едно правило. В своя пик Акадската империя контролирала огромни територии в древна Месопотамия, части от Иран и Леванта. През цялото това време търговските пътища процъфтявали в региона. Те свързвали нововъзникващите пазари с ресурси от места като сребърните мини в Анадола и мините за лапис лазули (скъпоценен камък) в Афганистан. Всичко това било подкрепено от взаимосвързана мрежа от земеделски ферми в Северна Месопотамия, защитена от мрежа от крепости. В крайна сметка империята се разпаднала от нашествието на амореите. Това довело до период на регионален упадък, глад и суша в Месопотамия. 8. Ханаа́н Ханаан се отнася до историческия регион в региона Левант с център съвременна Палестина, заедно с териториите на днешен Ливан, Сирия, Йордания и Израел. Произходът на името му все още се обсъжда, като има теории, предполагащи връзки с библейския внук на Ной. Освен това в този регион процъфтявала търговията с пурпорно червено багрило. Независимо от името му обаче, няма съмнение, че това е отделна цивилизация със собствена култура. Археологически доказателства проследяват човешко заселване в района чак до епохата на палеолита, особено около Йерихон – един от най-старите градски центрове в света. Градовете на Ханаан започват да процъфтяват през ранната бронзова епоха, когато ханаанците установяват търговски пътища с цивилизации в региона, особено древен Египет. Ханаан също така била една от най-засегнатите цивилизации по време на мистериозния колапс на бронзовата епоха. Този колапс довел директно до възхода на евреите и царствата на Израел и Юдея. 7. Династия Шан – велики цивилизации от бронзовата епоха Съвременните историци признават династията Шан като най-ранната потвърдена китайска династия въз основа на документални и археологически доказателства. Съществува в севернокитайските равнини от около 1600 г. пр. н. е. до 1046 г. пр. н. е., въпреки че точните дати на основаването и края му варират в различните източници. Династията все още се помни с приноса си към китайската цивилизация от бронзовата епоха, особено в бронзовата изработка, която им дава ясно стратегическо предимство във войната. Произходът на Шан може да бъде проследен назад до свалянето на митичната династия Ся. Археологическите разкопки в Анянг в днешната провинция Хенан разкриха множество кости и бронзови артефакти от епохата. Благодарение на това сега знаем, че обществото Шан е имало функционираща, добре дефинирана социална йерархия. Нейните владетели изпълнявали свещени, често ритуални роли. Докато съвет от съветници управлявал ежедневните дела в столицата. 6. Новото царство на Египет Новото царство на древен Египет процъфтява от около 1550 до 1070 г. пр.н.е. Това било ключова епоха в древноегипетската история. Тя била белязана от имперска експанзия, запомнящи се царе фараони и културни постижения. Тези постижения оказали влияние върху много бъдещи цивилизации по света. Този период също понякога се нарича „Имперски Египет“ поради сходството му с империите на бъдещето. Епохата на Новото царство родила някои от най-известните египетски фараони днес, включително Хатшепсут, Ехнатон, Тутанкамон и Рамзес II. Това било и първият път, когато терминът „фараон“ бил използван за обозначаване на египетските царе. Това е най-добре документираният период от египетската история, благодарение на грамотността, чуждестранната дипломация и търговските отношения, които се разпространяват през това време. Тъй като Египет взаимодействал с други нации, писмените договори и писма между владетели стават съществени. Това води до обширните писмени записи от периода, до които все още имаме достъп днес. 5. Цивилизацията Оксус – велики цивилизации от бронзовата епоха Цивилизацията Оксус – или Бактрийско-маргиански археологически комплекс, въз основа на ранната терминология около изследователския обект в бившия Съветски съюз и Афганистан – е съществувала от около 2300 до 1700 г. пр.н.е. Разпространен е в обширен регион, обхващащ съвременен северен Афганистан, източен Туркменистан, южен Узбекистан и западен Таджикистан, предимно по протежение на горното течение на Амударя или река Оксус. Въпреки че не знаем много за тази цивилизация, знаем, че в своя пик Оксус включва разпръснати градски центрове, укрепени структури, усъвършенствана керамика и сложна изработка на инструменти и бижута. Това било предимно пустинно общество, съществуващо в суровия климат на пустинята Каракум. Те разчитали на древно оазисно земеделие за препитание. Въпреки тези предизвикателства обаче, те разработили обширни напоителни системи за отглеждане на пшеница и ечемик, отглеждайки добитък в голям мащаб. Вижте повече за загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя! 4. Минойската цивилизация Също понякога наричана една от най-ранните западноевропейски цивилизации, минойската цивилизация е култура от средната бронзова епоха, основана някъде около 2000 г. пр.н.е. на гръцкия остров Крит. Минойците са били известни със своето уникално изкуство, архитектура и културно влияние в Егейско море. То формира основата за древна Гърция, древен Рим и много други западни цивилизации, които
10 неща които не знаехте за древен Египет
10 неща които не знаехте за древен Египет. Земята на фараоните е известна с огромните си пирамиди, превързаните мумии и златните си съкровища. Но колко наистина знаете за древен Египет? Дали Голямата пирамида е построена от роби? Как работи мумифицирането? Тук египтологът Джойс Тилдесли споделя 10 по-малко известни факта… 1. Древните египтяни не са яздели камили Камилата не е използвана редовно в древен Египет до самия край на династичната епоха. Вместо това египтяните използвали магарета като товарни животни и лодки като изключително удобно транспортно средство. Река Нил тече през центъра на тяхната плодородна земя, създавайки естествена магистрала (и канализация!). Течението помагало на тези, които трябвало да гребят от юг на север. А вятърът улеснявал живота на тези, които искали да плават в обратната посока. Реката е била свързана чрез канали със селища, кариери и строителни обекти. Огромни дървени баржи са използвани за транспортиране на зърно и тежки каменни блокове, а леки папирусови лодки превозвали хора за ежедневната им работа. И всеки ден, високо над реката, се смятало, че богът на слънцето Ра плава по небето в своята слънчева лодка. 2. Не всички са били мумифицирани – 10 неща които не знаехте за древен Египет Мумията – изкормен, изсушен и превързан труп – се превърна в определящ египетски артефакт. И все пак мумифицирането било скъп и отнемащ време процес, запазен за по-богатите членове на обществото. По-голямата част от мъртвите в Египет са били погребвани в прости ями в пустинята. Защо древните египтяни са използвали мумифициране в Древен Египет и защо са оставяли сърцето в тялото? Защо изобщо елитът е почувствал необходимостта да мумифицира телата на своите владетели? Те вярвали, че е възможно да се живее отново след смъртта, но само ако тялото запази разпознаваема човешка форма. По ирония на съдбата, това би могло да се постигне доста лесно чрез погребване на мъртвите в пряк контакт с горещия и стерилен пустинен пясък. Тогава би настъпило естествено изсъхване. Но елитът искал да бъде погребан в ковчези в гробници. Това означавало, че техните мъртви тела, които вече не били в пряк контакт с пясъка, започнали да гният. Двойните изисквания за сложно погребално оборудване плюс разпознаваемо тяло довели до науката за изкуствената мумификация. 3. Живите споделяли храна с мъртвите Гробницата била проектирана като вечен дом за мумифицираното тяло и духа, който живеел до него. Достъпната гробница-параклис позволявала на семействата, доброжелателите и свещениците да посещават починалия и да оставят редовни дарения, докато скрита гробна камера предпазвала мумията от повреди. В гробницата-параклис редовно се донасяли храни и напитки. След като са били духовно погълнати от ка, те са били изяждани физически от живите. По време на „празника на долината“, ежегоден фестивал на смъртта и обновяването, много семейства прекарвали нощта в гробниците-параклиси на своите предци. Часовете на тъмнина били прекарвани в пиене и пируване на светлината на факлите, докато живите празнували срещата си с мъртвите. 4. Египетските жени имали равни права с мъжете – 10 неща които не знаехте за древен Египет В Египет мъжете и жените били с еднакъв социален статус и били третирани като равни в очите на закона. Това означавало, че жените можели да притежават, печелят, купуват, продават и наследяват имущество. Те можели да живеят незащитени от мъже настойници и, ако овдовеят или се разведат, можели да отгледат собствените си деца. Те можели да заведат дела пред съдилищата и да бъдат наказани от тях. И от тях се очаквало да заместват отсъстващ съпруг по бизнес въпроси. Всеки в древен Египет трябвало да се ожени, като на съпрузите и съпругите са били разпределени допълващи се, но противоположни роли в брака. Съпругата, „стопанката на къщата“, отговаряла за всички вътрешни, домашни въпроси. Тя отглеждала децата и ръководела домакинството, докато съпругът й, доминиращият партньор в брака, се грижел за осигуравянето на прехраната. 5. Писарите рядко са писали с йероглифи Йероглифното писане – скрипт, състоящ се от много стотици сложни изображения – било красиво за гледане, но отнемало доста време за създаване. Следователно е запазено за най-важните текстове; писанията, украсяващи гробници и стени на храмове, и текстове, записващи постиженията на фараоните. Докато се занимавали с ежедневната си работа, египетските писари редовно използвали йератика – опростена или съкратена форма на йероглифно писане. Към края на династичния период те използвали демотика, още по-опростена версия на йератика. И трите писмености са използвани за писане на един и същи древен египетски език. Малцина от древните обаче можели да четат йероглифи или йератика. Изчислено е, че не повече от 10 процента (а може би значително по-малко) от населението е било грамотно. 6. Владетелят на Египет е можело да бъде жена – 10 неща които не знаехте за древен Египет В идеалния случай владетелят на Египет би бил син на предишния владетел. Но това не винаги било възможно и церемонията по коронясването имало силата да превърне най-невероятния кандидат в непобедим владетел. Най-малко три пъти жените заемали трона, управлявайки самостоятелно. Най-успешната от тези жени владетелки, Хатшепсут, управлявала Египет повече от 20 проспериращи години. Можем да класифицираме Собекнефру, Хатшепсут и Твосрет като царуващи жени фараони. 7. Някои от египетските владетели се женели за сестрите си Някои от египетските владетели се женели за своите сестри или полусестри. Тези кръвосмесителни бракове гарантирали, че кралицата е обучена в задълженията си от раждането си и че тя остава напълно лоялна към съпруга си и техните деца. По това време се осигурявали подходящи съпрузи за принцесите, които иначе биха могли да останат неомъжени. Същевременно се ограничавал броя на потенциалните претенденти за трона. Браковете брат-сестра обаче никога не са били задължителни и някои от най-известните кралици на Египет – включително Нефертити – не са били от кралски произход. Кръвосмешителните бракове не били често срещани извън царското семейство до самия край на династичната епоха. Ограничената египетска терминология („баща“, „майка“, „брат“, „сестра“, „син“ и „дъщеря“ са единствените използвани термини). А тенденцията била тези думи да се прилагат свободно, така че „сестра“ да може с еднаква валидност да описва действителна сестра, съпруга или любовница. Това довело до голямо объркване по този въпрос. 8. Не всички фараони са строили пирамиди Почти всички фараони от Старото царство (ок. 2686–2125 г. пр. н. е.) и Средното царство (ок. 2055–1650
Най-смъртоносните войни в древната история – топ 10
Най-смъртоносните войни в древната история. Въпреки че няма официално определение за „древна история“, съвременните историци са склонни да я определят като периода от началото на човешката цивилизация до ранното средновековие. И по-специално – до падането на Римската империя през 476 г. сл. Хр. От Европа през Китай до Африка, това било период на интензивно насилие между безброй издигащи се и падащи велики империи. А това довело до някои от най-опустошителните войни в историята, за които знаем. 10. Битката при Акциум Битката при Акциум се води през 31 г. пр. н. е. като част от римските граждански войни между Октавиан и Марк Антоний. Въпреки че имало много причини зад конфликта, основната изглеждала напрежението между двамата поради връзката на Антоний с Клеопатра. Октавиан използва волята на Антоний като претекст за всеобща война. Тази война намекнала за потенциалното преместване на римското правителство в Александрия и евентуален контрол над източните територии от Антоний, Клеопатра и техните деца. Решителната битка се състояла на 2 септември. Тогава Маркус Випсаний Агрипа командвал флотата на Октавиан срещу силите на Антоний. Неочакваното напускане на Клеопатра от бойното поле в крайна сметка довело до поражението на Антоний. Накрая Антоний и Клеопатра се самоубили, за да избягат от плен и възмездие от силите на Октавиан. Докато войната остава забравена в по-голямата съвременна история на Рим, това е важно събитие. То затвърждава позицията на Октавиан като доминираща политическа фигура. Това е началото на трансформацията на Римската република в Римската империя, като Октавиан – по-късно Август – се утвърждава като първия римски император. 9. Войната в Калинга – най-смъртоносните войни в древната история Войната в Калинга е голям конфликт, воден между Маурийската империя и древната държава Калинга в югоизточната част на Индия. Започвайки някъде около 261 г. пр. н. е., това се смята за една от най-кървавите военни кампании в древна Индия поради броя на загиналите. До голяма степен водена като завоевателна война от Маурите, те искали да разширят влиянието си в други части на Индия. Калинга бил проспериращ регион със стратегически търговски пътища и силен флот. А това било заплаха за Маурийската империя. Войната довела до опустошителни загуби както за местните, така и за нашествениците, с около 100 000 убити войници и 150 000 пленени до края й. Според легендите мащабът на насилието и кървавите последици от него дълбоко са засегнали Ашока. Той бил император на империята на Маурите, карайки го да изостави по-нататъшното завоевание и да прегърне будизма. 8. Завоевателните войни на Александър Александър Велики е един от най-известните военачалници в историята. Неговите завоевания започват през 334 г. пр. н. е., започвайки с нахлуването в Персийската империя с неговата армия от македонци и опитни наемници. Той печели ранни победи в битката при Граник и битката при Иса, където побеждава персийския цар Дарий III. Кампанията на Александър щяла да продължи със завладяването на други големи, исторически важни региони като Египет, Вавилон и Суза. След като побеждава решително Дарий в битката при Гавгамела, той тръгва на изток към древната област Бактрия и след това към Индия. След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за богатствата на този край, Александър решава да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия. Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река Хифазис и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък. През лятото на 323 година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II. Така завършва периодът на изключително кървави битки в голяма част от древния свят. 7. Бунтът на Бар Кохба Наречен на бунтовническия водач, който го е започнал, въстанието Бар Кохба – също понякога наричано Второто еврейско въстание – се води в древния регион Юдея между 132 и 135 г. сл. Хр. Основната причина била потисническото римско управление. По-специално политиката на римския управител Тиний Руфус и император Адриан, които се опитали да създадат римска колония в Йерусалим, като през цялото време ограничавали еврейските религиозни практики и обичаи. Първоначално въстанието беше успешно, тъй като бунтовниците успели да превземат и временно задържат град Йерусалим, след като победили мощния римски легион XXII Дейотариана. Това обаче нямало да продължи дълго след намесата на самия Адриан, който извикал подкрепления от Великобритания, водени от Гай Юлий Север. Регионът бил поставен под римски контрол в края на конфликта, завършил със смъртта на Бар Кохба през 135 г. сл. Хр. Еврейските жертви по време на войната се оценяват на около 580 000, но това не включва смъртта на цивилни поради глад и болести. 6. Пуническите войни Известни също като Картагенските войни, Пуническите войни са серия от три смъртоносни конфликта между Рим и Картаген, започващи през 264 г. пр.н.е. Първата пуническа война – между 264-241 г. пр. н. е. – започва от спор за контрола над Сицилия и западно-средиземноморските морски пътища. Рим излиза като победител след почти две десетилетия ожесточени войни, печелейки Сицилия като своя първа отвъдморска провинция. Втората война – от 218 до 201 г. пр. н. е. – видяла известния картагенски пълководец Ханибал да нахлува в Италия, пресичайки Алпите със своите войски, включително бойни слонове. Въпреки първоначалните победи обаче Ханибал в крайна сметка е победен от римския генерал Сципион Африкански. Това довело до пълната загуба на картагенски контрол над Италия. Третата пуническа война от 149 до 146 г. пр. н. е. завършва с падането на Картаген от легионите на Сципион Емилиан, последвано от почти пълното унищожение на града през следващите седмици. Войните довели до края на Картагенската империя, като нейната територия била превърната в римска провинция Африка. Като възмездие повечето от оцелелите картагенци били продадени в робство. А почти всяка част от тяхната култура била напълно заличена от историята. Дори и най-консервативните оценки сочат, че броят на жертвите е стотици хиляди, което я прави една от най-разрушителните войни в историята. 5. Кимврийската война – най-смъртоносните войни в древната история Кимврийската война се отнася до поредицата от конфликти между Римската република и мигриращите германски племена,
Изключителни изобретения от древна Персия – топ 10 класация
Изключителни изобретения от древна Персия – топ 10 класация. Съвременен Иран се намира върху руините на някои от най-напредналите и най-древните цивилизации в историята. Въпреки че повечето от тях остават до голяма степен забравени. Интересно е колко много неща дължим в днешно време на тези древни цивилизации. Те са отговорни за много иновации, които днес приемаме за даденост. Ще разгледаме десет техни изобретения – от пощата през вятърните мелници и до скромния сладолед. 10. Охлаждането Yakhchāl е древна персийска охлаждаща технология, разработена около 400 г. пр.н.е. Това е един от най-ранните методи за охлаждане, за който знаем. Интересно е технологично до голяма степен прилича на съвременните хладилници, поне в употребата си. Тези древни сгради са направени с голям купол от тухли над земята. Те са проектирани да съхраняват лед в парещия пустинен климат на древна Персия. Сградите често достигали височина до 18 метра. Под земята, просторните подземни камери са използвани за съхранение на лед, храна и всичко останало, което трябвало да бъде охладено. Основният използван материал е специален хоросан, направен от пясък, глина, яйчен белтък, вар, козя козина и пепел, който осигурявал ефективна изолация. Механизмът за охлаждане на тези древни хладилници се основава на изпарение, което охлажда въздуха с изпаряваща се вода. През зимата ледът се доставял от близките планини и се съхранявал в тези ледени ями. 9. Вятърните мелници – изключителни изобретения от древна Персия Нащифан – село в североизточен Иран – е дом на добре запазени примери за вятърни мелници. Тук за първи път изникват в древна Персия, известни също като asbads. Тези извисяващи се структури, високи около 20 метра и на около 1000 години, са сред най-ранните вятърни мелници в историята. Те са били направени от глина, слама и дърво и са били използвани предимно за изпомпване на вода и смилане на зърно в брашно. Интересното е, че този дизайн значително се различава от познатите европейски вятърни мелници с хоризонтална ос. Това е така, защото те се задвижват чрез плъзгане, а не чрез повдигане, като дървените им остриета са поставени върху вертикална ос. В момента тези древни структури са под закрилата на човек на име Али Мухамед Етебари – местен доброволец от близкото село. 8. Шахът Трудно е да се каже дали шахът произхожда от Иран или Индия, въпреки че несъмнено древна Персия все още играе огромна роля за популярността му днес. Някои исторически разкази споменават играта като класическо състезание между индииците и персите, най-вече за да покажат своя интелект пред другия. Персийското влияние върху играта може да се види в нейната терминология и обратното. През годините много думи от шаха, като „rukh“ – което означава топ – и „shah mat“ – или шах мат – са навлезли в персийския лексикон. Някои от най-ранните оцелели шахматни фигури са открити в североизточен Иран. А това не може да се каже за никоя друга страна. При известни разкопки, направени близо до град Афрасияб, археолозите открили доста шахматни фигури от слонова кост. 7. Батериите – изключителни изобретения от древна Персия Древните багдадски или партски батерии са открити близо до Багдад по време на строителството на нова железопътна линия през 1936 г. Те датират от Партската империя преди около 2000 години. Това е могъща империя, съществувала между 247 г. пр. н. е. и 224 г. сл. н. е. в днешния Иран. Тези древни батерии са направени с глинени съдове и запушалки, направени от асфалт, с железен прът, заобиколен от меден цилиндър. Когато се напълнят с електролитен разтвор – като оцет – батериите могат да произведат напрежение от около 1,1 волта, въпреки че точната им цел все още не е известна. Въпреки че не всички учени са съгласни относно специфичната им функция, една теория казва, че те са били използвани за галванопластика. Това е промишлен процес, при който един слой от метал се нанася върху повърхността на друг метал, като сребро или злато. 6. Миниатюрите Изкуството на персийската миниатюрна живопис се появява и процъфтява по време на монголския и тимуридския период от 13-ти до 16-ти век. То достига своя зенит около 15-ти век. Освен това монголските владетели, които дошли в Иран, довели занаятчии със себе си, като допълнително добавили към уникалната персийска художествена традиция. Миниатюрите са използвани предимно като илюстрации, тъй като могат да направят историите и сюжетите по-завладяващи. През това време имало и намеса в изкуството и поезията, тъй като миниатюрите били идеалната среда за разказване на най-добрите поетични произведения от древна Персия. Забележителни произведения в областта включват миниатюри, извлечени от произведения като епичните поеми на Фердоуси и Незами, Шахнаме и Хамса, съответно. Развитието на персийските миниатюри също породило отделни школи със собствен стил и регионални влияния в Иран, като Шираз, Тебриз и Херат. 5. Сладоледът – изключителни изобретения от древна Персия Доколкото ни е известно, сладоледът е популярен десерт навсякъде. Все още не сме сигурни точно кой го е измислил пръв – тъй като пътуването минава през много империи и култури. Знаем обаче, че първата форма на съвременния сладолед се е появила в Персия някъде около 500 г. пр.н.е. Персите са разработили нещо, наречено bastani, което комбинирало гроздов сок, плодов сок и други сладки вкусове, за да направи нещо, което прилича на сладоледа, който познаваме. Тази ранна версия била като сорбе на външен вид и вкус. Освен това била толкова скъпа, че се смятала за лукс. Изобретението на гореспоменатите охладители гарантирало, че десертът остава студен за дълги периоди от време, позволявайки експерименти и по-разнообразни видове древноирански сладоледи. 4. Канат – древен метод за събиране на вода Системата qanat е древен метод за събиране на вода, който произхожда от Персия, преди около 2500 или 3000 години. Техниката била толкова успешна, че стари канати все още могат да бъдат намерени в региони, управлявани от древните иранци, предимно в Иран и Афганистан. Само в Иран се смята, че има около 50 000 каната, разпръснати в сухите му региони. За съжаление много от тях са се разпаднали или са изсъхнали поради фактори като утаяване на тиня, миграция в градовете и намаляване на експертните познания за управлението им. Канатите се използвали главно за напояване. Най-често срещаният дизайн включвал мрежа от подземни канали. Те черпели
Невероятни реликви от древната история – топ 10 класация
Невероятни реликви от древната история – топ 10 класация. Въпреки всички чудеса на съвременния свят има какво да се каже за нещата, създадени в далечното минало, които все още ни учудват до днес. С технологията, която имаме днес, често самодоволно се смятаме за много по-напреднали от нашите предци. Но тогава се натъкваме на нещо наистина удивително от древния свят и всичко, което можем да направим, е да се възхитим от това как се е случило такова нещо. И наистина, някои от тези реликви от древната история са много по-завладяващи, отколкото може да повярвате. 10. Механизмът от Антикитера Компютрите не бяха повсеместни в нашия свят до някъде през 90-те години. Домашните компютри започнаха да се появяват в края на 70-те години, но те все още бяха много редки и много основни. За военна и правителствена употреба компютрите се появиха още през 1940 г. Но пък за сметка на това имаме механизмът от Антикитера – бронзов артефакт на около 2000 години, който изглежда като много прост вид компютър. Изработен от месингови зъбни колела и циферблати, държани в корпус, подобен на часовник, хората, които го открили, първоначално нямали представа какво може да бъде. Технологията на часовниковия механизъм, използвана в него, няма да бъде видяна отново до някъде около 16-ти век. След задълбочено проучване научен историк от Принстън установи, че устройството е използвано за предсказване на позициите на планетите и звездите в зависимост от месеца. Така че по същество сложна карта на небето. Ако въведете датата, устройството ще ви покаже къде са били слънцето, луната и планетите в небето. По принцип, елементарен компютър, който ви помага да изчислявате небесните позиции по бърз и ефективен начин. След като датата бъде въведена в устройството, прецизно произведените зъбни колела ще могат да изчислят ъгъла на слънцето, пресичащо небето и да използват предавателни съотношения, за да картографират всичко останало. Това включвало позиции на известните планети, фазите на Луната, пълен лунен календар, инструмент за прогнозиране на затъмнения, съзвездия и дори обратно броене за редовни спортни събития. 9. Багдадската батерия Открита в Куджут Рабу, извън Багдад, артефактът, който стана известен като Багдадската батерия, включва запушалка, направена от асфалт, железен прът през центъра с меден цилиндър около него. Ако напълните буркана с оцет, той ще започне да произвежда 1,1 волта заряд. Оттук и името Багдадска батарея. И по много елементарен начин, това е версия на това, което все още използваме днес като батерии. Но фактът, че е направен преди две хиляди години, е това, което е толкова важно за тази реликва. Не са намерени писмени знаци някъде близо до батерията, когато била открита, нито писмени препратки към нея никъде другаде. Има някои спекулации през годините относно естеството на батерията и въпреки че обикновено не се смята, че е предназначена за действително захранване на електрически устройства, тя може да е била използвана за елементарен вид галванопластика. Освен това е възможно да е било част от някаква религиозна церемония, тъй като поставянето на ръцете ви върху нея вероятно би създало усещане за изтръпване. 8. Нан Мадол – невероятни реликви от древната история Има много забележителни древни градове, построени в нашето минало, но Нан Мадол, разположен в Микронезия, е уникален за света. Това е единственият открит някога древен град, който е построен върху коралов риф. Днес никой не живее в древния град и местните смятат, че това е място, където бродят духове. Хората, които са живели там повече от хиляда години, са били известни като Содельор. Това, което те построили, било нещо като инженерно чудо. Нан Мадол обхваща площ над 200 акра. Има 92 изкуствени острова, които са построени между 13-ти и 17-ти век. Скала от черна лава е взета от далечната страна на острова и е използвана за изграждането на града. Някои сегменти били с дължина до 6 метра и били подредени като трупи за изграждане на външни стени. Как са били транспортирани масивните камъни все още е загадка, въпреки че някои хора се осмеляват да предположат, че може би това е магия. Като се има предвид, че някои от крайъгълните камъни в една сграда тежат около 50 тона, не е много трудно да се разбере защо някои от местните може да са направили това предположение. Пътят до мястото, откъдето са взети камъните, минава през гъста джунгла. Населението на острова вероятно е било около 30 000 души, което прави начинанието значимо. Като се има предвид, че се изчислява, че 750 000 метрични тона скала са били използвани за изграждането на града и това става още по-впечатляващо. Само за да стане още по-трудно, местните нямали метал. А това означава, че не са имали макари и лостове, с които да движат тези камъни. 7. Габонският реактор Едно от най-завладяващите открития в историята е това, за което малко хора са чували преди. Намира се в Габон, част от западна Африка, където са останките от естествен ядрен реактор. Което означава, че самата природа е създала условията, за да позволи ядреното делене да се осъществи по начин, който е почти идентичен с начина, по който се извършва в създаден от човека ядрен реактор. И това се е случило преди около два милиарда години, много преди да съществува живот, който да е мечтал да създаде такова нещо. Габонският реактор успял да произведе около 100 киловата мощност. Нищо близо до това, което действително конструираните ядрени реактори могат да направят, но все пак доста впечатляващо за нещо, което просто се е случило по съвпадение в дивата природа. И така, как природата създава свой собствен ядрен реактор? Районът е мястото, където уранът се намира естествено и се добива за използване в създадени от човека реактори. Условията били идеални, когато уранът се появявил за делене. Този природен реактор продължил да работи повече от един милион години. Отпадъците, произведени от него, дори са били безопасно съхранявани под земята през последните два милиарда години. В наши дни уран-235 е най-стабилният, разпадащ се източник на ядрена енергия и представлява много малка част от целия уран в света. Въпреки това, преди два милиарда години той е бил в много по-високи концентрации, което е позволило тази реакция да се случи естествено. Всичко, от което наистина се нуждаел,
Невероятните защити на древните замъци – топ 10 класация
Невероятните защити на древните замъци – топ 10 класация. Когато си представяте живописен средновековен пейзаж, е почти невъзможно да не визуализирате и замък някъде на заден план. И макар да е вярно, че различни видове укрепления съществуват от древни времена, замъците се появяват през средновието. Но това, което повечето хора не знаят за средновековните замъци – особено тези в Европа – е, че те обикновено са били частни укрепени резиденции за местни феодали или благородници. В зависимост от обстоятелствата тези замъци са изпълнявали както отбранителна, така и нападателна роля. Както и административни и битови функции. От само себе си също трябва да се разбира, че замъците са действали и като символи на статус, излъчващи сила в региона. Сега ще разгледаме десет невероятните защити на древните замъци от цял свят. 10. Естествена защита Едно от най-важните неща, които трябва да имате предвид при изграждането на замък, е изборът на място. А мястото е трябвало да се възползва от възможно най-много природни дадености. Трябвало е да затрудните много врага, опитващ се да ви обсади. Изграждането на укрепление на високо място винаги е било добра идея. Не само увеличава височината на стените по отношение на вражеската армия, но също така ги принуждава да атакуват нагоре. А това ги забавя и затруднява. И прави почти невъзможно приближаването на обсадно оборудване. Замъците Мот и Бейли са едни от най-ранните примери за замъци в истинския смисъл на думата. Те са били популярни през 11-ти век, особено във Франция и нормандска Англия. Крепостта, която била основният защитен елемент на замъка Мот и Бейли – и домът на местния лорд – била разположена на върха на стръмен хълм. Друго чудесно място за изграждане на замък било до река, особено до завой на река. Това осигурявало естествена защитна система, която можело да бъде изкуствено разширена, за да заобиколи целия комплекс на замъка. Построяването на остров в средата на езеро имало същия ефект. Тези видове замъци, построени до реки или езера, също имали допълнителната полза от осигуряването на постоянен източник на прясна питейна вода. Замъците, построени на високи хълмове, често имали невероятно дълбоки кладенци, за да имат източник на вода вътре в стените. 9. Рустикирани стени – невероятните защити на древните замъци Рустикацията се отнася до строителни камъни, които са оставени груби и необработени върху външната страна на стената. В продължение на много години историците спорят защо някои от старите зидари са правили това. Първоначално се смяташе, че рустикацията е просто техника за спестяване на време и разходи за строителство. Някои дори спекулират, че това е придало на крепостта по-заплашителен вид. И докато това определено било от полза, оказва се, че то има и по-отбранителна цел. Историците са открили, че рустицираните каменни стени са много по-добри в разсейването на енергията на високоскоростни снаряди като тези, изстрелвани от катапулт, требюшет или друга древна или средновековна артилерия. Неравната повърхност на рустицираните камъни възпрепятства директното предаване на енергията на снаряда в стената. Подобно е донякъде на начина, по който работи раздалечената броня на съвременните танкове. Рустикираната зидария предшества Древен Рим. Тя е била използвана за стените на много замъци до разпространението на барута и оръдията. 8. Бойници Бойниците са каменни защитни конструкции, изградени върху каменни или тухлени стени. Те са с различна форма. Целта на бойниците е да осигурят на защитниците на стената отвори за стрелба по нападателите, разположени в основата на стената. Те имат подобни на прозорци отвори, за да изстрелват стрели, както и дупки в пода, за да хвърлят камъни или други снаряди по вражеските войници. Без тези защитни бойници защитниците не могат да стрелят скрито по врага. Въпреки че изискват по-сложно ниво на инженерство и по-високи разходи, бойниците са постоянни. Те не могат да бъдат запалени и са устойчиви на арбалетни изстрели и дори по-тежки артилерийски снаряди. През 19-ти и 20-ти век, когато военните действия се промениха значително, бойниците били използвани единствено за декоративни цели, както се вижда в архитектурния стил на готическото Възраждане. 7. Назъбвания и процепи Ако си представите стена на средновековен замък, има вероятност да я видите назъбена. Тези форми се използват от древни времена, като най-ранният известен пример е дворецът Мединет-Абу в Тива в Египет. Те също присъстват на Великата китайска стена и много други укрепления. Зъбците се състоят от мерлони, които са издатините на върха на стената. Кренелите са изрязаните части между мерлоните. Въпреки че не изглеждат така много на пръв поглед, те осигуряват отлична защита за защитаващите се войници. Те използвали мерлоните, за да се скрият отзад, докато стрелят със стрели, арбалети или хвърлят камъни през кренелите. Назъбванията не са били често изграждани от вътрешната страна на стената в случай, че врагът успее да ги прехвърли и да ги използва срещу защитниците. Някои средновековни замъци дори са имали мерлони с вградени процепи за стрели за допълнителна защита. Изобретяването на прорезите за стрели се приписва на Архимед по време на обсадата на Сиракуза през 214–212 г. пр.н.е., но има вероятност те да са много по-стари от това. И въпреки че са били използвани от древните гърци и римляни, те са били въведени отново едва в края на 12-ти век от норманите. 6. Силно защитени порти – невероятните защити на древните замъци Портите са естествена слаба точка във всяко укрепление. А работата на защитниците е да подсилят всяка такава слабост възможно най-добре. В крайна сметка те са дупка в стената и имат някои от най-тежките защитни елементи в целия комплекс на замъка. Също така е важно да се отбележи, че това не са просто обикновени порти, а врати. В много случаи било предизвикателство дори да се доближиш до вратата като нападател, особено с таран. В зависимост от замъка, ще имате пълен с вода ров или дълбок ров с подвижен мост. Като алтернатива ще намерите стръмна или остра пътека, водеща до портата, което затруднява, ако не и невъзможно, приджижването с таран. Повечето врати също така били оборудвани с две странични кули, осигуряващи по-добър ъгъл на портата. Това позволявало на стрелци с лък и арбалет да стрелят по врага точно до портата. Точно над портата били поставяни решетки, за да хвърлят камъни върху нападателите. Основната характеристика на
