Увлекателни факти за първата вавилонска династия – топ 10 класация
Увлекателни факти за първата вавилонска династия – какво знае обикновеният човек за Вавилон? Вероятно е чувал израза „вавилонска блудница“. Някои хора ги познават също като злодеи от Библията за това, че са донесли едно от Божиите наказания на Израел. Може би някои ще си спомнят нещо за Кодекса на законите на Хамурапи (законникът на Хамурапи) от часовете по история. Има обаче много повече във вавилонската цивилизация. Това е вярно, дори ако ограничите обхвата на вашия анализ до династията на аморейците. След падането на Третата династия на Ур, на територията на Месопотамия възникват множество малки държави, много от които са доминирани от амореите (аморейците). Една от тях е Вавилония, която подчинява цяла Месопотамия и остава водеща сила в региона до около 1600 пр.н.е. Аморейците са първата династия на империята и тази конкретна династия продължава от 1894 г. пр. н. е. до 1595 г. пр. н. е. Те стигнали до края си повече от хилядолетие преди Вавилон да се превърне в един от злодеите в историята, изселвайки евреите след превземането и разрушаването на Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор. Нека сега да видим няколко интересни факта от древен Вавилон: 10. Били са пионери по математика – увлекателни факти за първата вавилонска династия Много хора не намират за особено вълнуващо някой да е добър в геометрията, тригонометрията и алгебрата. И все пак това са едни от най-значимите приноси на Вавилонската империя към цивилизацията. Това е доказано вече, защото те са били достатъчно внимателни, за да запишат своите математически таблици върху глинени плочи. Те са известни като клинопис, като са били използвани като учебни помагала за елитните ученици. Нещо повече, вавилонците от Първата династия успели да напреднат изключително много по математика. Огромна част от днешните учениците не могат да се мерят с тях изобщо. Те успели да проектират и насочат модерно за своята епоха оборудване за обсада. По този начин завладели такива съперници като Акадската империя. Математиката също така намерила приложение при разпределянето на ограничената обработваема земя, както и за максимизиране на земеделските добиви. Всъщност те били толкова прославени за своите математически постижения, че през 2017 г. се спекулираше, че определен клинопис, известен като Plimpton 322, предлага по-добър тригонометричен модел от тези, които се използват днес. 9. Объркващият понякога кодекс на законите Както се подразбира от по-горе, Хамурапи, шестият цар от династията, е най-известен със създаването на система от закони. Тъй като той царувал от 1792 до 1750 г. пр. н. е., неговият кодекс от закони предшества десетте заповеди на Мойсей с векове. Любопитно е, че съществуващите глинени плочки от неговия код датират много след това. Вероятно сте чували, че имало закон, според който успешният хирург трябва да получи 10 шекела. Но ако даден пациент загубел своя живот, тогава хирургът трябвало да загуби ръката си. Например, един от законите на Хамурапи гласял следното – „ако някой бъде признат за виновен за кражба с взлом, след като бъде екзекутиран, тялото му трябва да бъде погребано в помещенията на дома, в който са проникнали“. Ако не бил заловен крадец, по същество общността ставала застрахователен гарант на домакинството. Собственикът на жилището трябвало да декларира загубите си под клетва и след това общността трябвало да ги компенсира колективно. Друг закон гласял, че ако съпругата на войник, взет в плен по време на война, има деца от друг мъж, тя трябва да се върне при съпруга си, ако той се върне. Но любовникът имал попечителство над децата. Според него ако лошо построена сграда се събори и причини смъртта на собственика, на строителя се налагало смъртно наказание. Ако под развалините на дома загинел синът на собственика със смърт се наказва синът на строителя. Но ако събореният дом убиел роб на собственика, строителят трябвало само „да му даде роб срещу роб“. Също така се наказвало със смърт да бъдеш жена кръчмарка, където се срещали група крадци. 8. Пренебрегнатият син на империята Има тенденция да се прекалява в приписването на заслуга на Хамурапи за успеха на Вавилон като империя. Някои се държат така, сякаш империята загинала веднага след като той се оттеглил. Това може да изглежда подкрепено от факта, че буквално десетки градове се вдигнали на бунт, включвайки почти всичко, което Хамурапи бил завладял. Макар да е много по-малко известен от баща си, Самсу-илуна свършил похвална работа, като запазил царството на баща си непокътнато по време на управлението му от 1750 до 1712 г. пр.н.е. Когато почти всички големи градове в Южния регион на империята се разбунтували, първоначално това хванало Самсу-илуна неподготвен. Но той бързо се окопитил. В рамките на две години той потушил бунта и направил съюзници съперничещи си владетели. По ирония на съдбата, именно появата на голям враг на Вавилонската империя му помогнало много. Каситите нахлули на юг и това, което някога е било опозиционно население, в голяма степен се превърнало в маса от бежанци, които Самсу-илуна трябвало да приеме. Не че Самсу-илуна бил особено милостив – при потушаването на бунта и прогонването на каситите, инфраструктурата на южните райони е повредена до степен, в която никога не е била напълно ремонтирана по време на Първата династия. Общо 26 вражески владетели били убити от Самсу-илуна. Докато Хамурапи бил нахлул и победил лидерите на тези региони, неговият много пренебрегван син показал, че Първата династия ще продължи като голяма сила в региона. 7. Военният язовир – увлекателни факти за първата вавилонска династия Въпреки че ситуацията била много по-стабилна от времето, когато синът на Самсу-илуна Абиешу заел трона, той имал собствени бунтове, с които да се справя. В един конкретен случай той приел решение, което изпреварило с много векове времето си. През 19-та година от управлението си, след като разбил бунтовническите армии на еламитите, Абиешу отчаяно искал да залови вражеският владетел. Вместо да разчита на своята армия обаче, Абиешу се насочил към инженерството. Той построил язовир на река Тигър, така че пътят за бягство на врага да бъде заплашено от наводнение. За добро или лошо, Абиешу не заловил никога своя враг. Оцелелите записи на Абиешу предполагат, че той се е занимавал повече с веригите за доставки и стоки, като пратки на зърно и товарни животни за градове в нужда. Но успехът му в тези области по никакъв начин не показва, че
