Факти за безмилостната армия на древните асирийци – топ класация
Факти за безмилостната армия на древните асирийци – в конвенционален смисъл, когато говорим за древните асирийци, нашите представи се отнасят най-вече за това, което е известно като Неоасирийската империя (или Късната империя). Тази империя управлява най-голямата империя в света до това време, съществуваща приблизително от период от 900-612 пр.н.е. Известна е със своята пълна безмилостност и ефективна военна система, поддържана от великолепна и успешна военна машина. Както при германската армия от Втората световна война, асирийската армия била най-напредналата в технологично и доктринално отношение на своето време и била модел за другите за поколенията след това. Асирийците са първите, които масово използват железни оръжия. Освен че железните оръжия са по-добри от бронзовите, те можело да бъдат масово произведени, позволявайки наистина да се оборудват много големи армии. Но за разлика от поддръжниците на нацистка Германия, асирийците вероятно били по-„прогресивни“ в своите политически институции. Въпреки че имало тенденцията да депортират голям брой хора, те вярвали в колективната природа на това да бъдат асирийци („титла“, дадена дори на завладените хора под тяхно господство). По същество те не вярвали в безсмислени същности като „господарска раса“. Освен това асирийската държава е съществувала дълго преди окончателната си кулминация във великолепната неоасирийска империя. Всъщност, според повечето историци, тяхната столица Ашур е основана някъде през 3-то хилядолетие пр.н.е., като по този начин е дори по-стара (с векове) от великия вавилонски цар Хамурапи и неговия кодекс. 10. Асирийският парадокс – факти за безмилостната армия на древните асирийци По време на своя зенит от 10-ти век пр.н.е. до 7-ми век пр.н.е., асирийците контролирали огромна територия, която се простирала от границите на Египет до източните планини на Иран. Много историци смятат Асирия за една от първите „суперсили“ на древния свят. В брилянтно прозрение на историка Марк Хийли, доста парадоксално, възходът на асирийския милитаризъм и империализъм (от 15-ти век пр. н. е.) отразява първоначалната уязвимост на тяхната земя. Това е така, тъй като тя се намира в грубия триъгълник, определен между градовете Ниневия, Ашур и Арбил (всички в Северна Месопотамия). Просто казано, тези богати на зърно земи, били отворени за плячкосване от повечето страни. Това от своя страна повлияло на реакционна мярка в асирийското общество – което довело до развитието на ефективна и добре организирана военна система, която можела да се справи с постоянното състояние на агресия, конфликти и набези (подобно на римляните). Такъв присъщ обхват на армията, свързан с икономическото благосъстояние на държавата, довел до това, което може да се нарече ефект на доминото. Така че в известен смисъл, докато асирийците формулирали своите стратегии „атаката е най-добрата отбрана“, близките държави станали по-войнствени. Ето защо те били добавени към списъка с врагове, които асирийската армия трябвало да завладее. Гъвкавостта, дисциплината и невероятните бойни умения станали отличителният белег на асирийската армия, която триумфира над повечето от могъщите месопотамски царства в Азия до 8-ми век пр.н.е. 9. Войната – великата икономическа система на асирийците Обхватът на асирийското военно развитие и експанзия било неразривно свързан с икономическия просперитет на изгряващото царство. В периода около 1450 г. пр. н. е. такава военна система е била необходима за действителната защита на уязвимостта на асирийските земи. Защото тези земи се намирали между мощните месопотамски държави Митани на север и Вавилония на юг, което поддържало икономическата стабилност на земята. Но с течение на вековете Асирия се превърнла в агресор с помощта на непрекъснато развиващата се военна мощ. Достатъчно е да се каже, че повече завладени земи донесли повече плячка под формата на различни ценни ресурси, вариращи от метали, коне и хора. Това било допълнено от контрола на важни търговски пътища, които пресичали различни части на Месопотамия. По същество воденето на войни се превърнало в организирани начинания, провеждани за подобряване на икономиката на асирийското царство. Така просто казано, до 11-ти век пр. н. е. нуждите от сигурност на държавата стават неразличими от просперитета на възходящата империя. 8. Асирийският цар въплъщавал върховната сила Тъй като войната се превръща в организирана икономическа дейност на Асирия, милитаризмът на царството е олицетворен от неговия владетел. С други думи, когато царството се превърнало в процъфтяваща империя, обхватът на експанзионизма бил отразен от идеологическите ценности. Това е така, защото икономическият просперитет сам по себе си не бил достатъчен за привличане на нарастващото население. Такива националистически тенденции за свързване на войната със славата се превръщат в крайъгълен камък на политиката на политическия елит на Асирия. А царят заемал централно място в политиката, основана на война. Месопотамският бог Ашур бил глава на асирийския пантеон и следователно всяко решение, взето от владетеля, било взето под символичното „утвърждаване“ на Ашур – вариращо от плячкосване, кланета и дори до вътрешната политика. Така че в много отношения асирийската държава е подкрепяна от нейния цар. Това означава, че асирийският владетел трябвало да поеме множество роли. Да действа като земен „агент“ на Ашур, да се доказва като способен главнокомандващ на асирийската армия и също така да участва във вътрешните и политически дела. Такава строго централизирана структура на администрацията и политиката била изгодна за динамични владетели като Тиглатпаласар III, Саргон II и Сенахериб. Но от другата страна на монетата, това направило асирийската държава явно зависима от своя цар. Следователно слабият владетел обикновено отразявал „лошите времена“, пред които е изправена империята. 7. „Правомерната“ политика за страх – факти за безмилостната армия на древните асирийци В пример от асирийски анали през 9-ти век пр. н. е. седмата кампания на цар Ашурнасирпал II е описана в пълни и кървави подробности. Ключовите думи в тези официални записи често съдържат фрази като „изклан“, „разрушен“, „унищожен“, „изгорен“, „паднал с меч“ и „издигнати живи хора на колове“. Сега, докато тези думи създават образи на дивачество и садизъм, имало е нещо повече в обхвата на асирийската бруталност от чист терор. Всъщност, според исторически доказателства, повечето от тези наказателни кампании обикновено са били провеждани за смекчаване на бунтовете, които бушували около ъглите на Асирия. Така че в известен смисъл самата природа на тези брутални действия и наказания действали като противодействие на безпокойството на потенциалните бунтовници. С други думи, политиката на страх е използвана като психологическа мярка, която ще „дисциплинира“ бунтовните поданици – военна стратегия, използвана също от монголите срещу техните противници. За тази цел
