10 погрешни схващания за Древна Гърция – топ класация
10 погрешни схващания за Древна Гърция – някои периоди от историята постоянно се преразглеждат по различни причини. Хората обичат да изследват миналото и света, който някога е бил, от световните войни до революции и страни, придобиващи независимост, заедно с падането на империите и други важни исторически моменти. Един такъв исторически период, който привлича огромно внимание, е Древна Гърция. В продължение на векове Древна Гърция е била в челните редици на обсъждането на историята. Там е пълно с истории за война, демокрация, богове, спартанци, троянци. Гърция обаче е изградена върху митологията и приказките за богове и фантастични същества. Толкова много, че се просмуква във всеки аспект на гръцката история. В резултат на това историята на Древна Гърция е станала донякъде раздута или изкривена спрямо нейната реалност. За да разберем наистина това легендарно време в човешката история, трябва да отделим фактите от измислиците и да разберем някои погрешни схващания, с които все още се борим днес. 10. Те не са били единна нация – 10 погрешни схващания за Древна Гърция Гърция, като нация, е изпълнена с хълмове, планини и реки, които са действали като естествени разделители между различните съществуващи градове-държави. Гърция, която познаваме днес, е относително единна нация. Древна Гърция обаче била почти изцяло в противоположна посока. Древна Гърция е съвкупност от автономни градове-държави, известни поотделно като полиси, които споделят почти идентични идеологии, език, начин на живот и култура. Въпреки това, извън тези споделени начини на живот и ценности, връзките между тези градове-държави били оскъдни. Дори най-добрите примери били краткотрайни или много хлабави в определението си за „принадлежност“. Нямало истинска последователност, тъй като всеки полис се управлявал по различен начин. Някои полиси приели демократичната система, произхождаща от Атина. А други пък приели по-традиционни форми на управление като олигархия, аристокрация и тирания. Често това, което щяло да се случи в Гърция, било дисбаланс на силите. Някои градове-държави поели по-съществено влияние и доминирали в съседните, малко по-слаби, градове-държави. Единството между градовете-държави обикновено било резултат от предстояща война или конфликт, като персийските войни например между 492-449 г. пр. н. е. Гърция е полуостров, който по-късно става нация през елинистичния период след смъртта на Александър Велики. На него се приписва разпространението на гръцкия език, изкуство, култура и градско планиране, което бавно води до по-обединена нация. 9. Божествената любов към цвета Погрешното схващане за гърците и цвета произлиза от техните статуи и впечатляващи сгради като Партенона, храма на Зевс и много други гръцки храмове, представени като структури без цвят. Древните гърци са имали афинитет към мрамора, често първият им избор на материал за всеки строителен проект. Емблематични сгради, които все още стоят днес, като Партенона, са построени с помощта на пентелийски мрамор. Повечето храмове и статуи са включвали смес от мрамор, варовик, дялана зидария, местен камък и дърво. Нашите познания за цветовете, представени върху гръцките статуи и сгради, са били погрешни в продължение на векове. Вярвахме, че всичко, което гърците са направили, е архитектурно и дизайнерско чудо, като всичко е изградено предимно от чист бял мрамор. Имаше предубеждение, че древните гърци са пренебрегвали цвета и сега сме наясно, че това не е така. Не само техните статуи били боядисвани, но и техните сгради са имали цветни елементи, разпръснати навсякъде. Древните гърци са обичали ярки цветове, по-специално лилаво, червено, жълто и бяло. Важно е обаче да се отбележи, че техните класификации на тези цветове се различават от нашите днес. 8. Спартанците – 10 погрешни схващания за Древна Гърция Много грешим за спартанците. Разбираемо е, като се има предвид всичко, което ни се разказва и показва за митичните воини на Древна Гърция, които се биели с атинската армия. Въпреки това, голяма част от причините, поради които грешим толкова много за спартанците, е поради това колко малко всъщност знаем за тях. Сбъркали сме някои ключови неща за тези легендарни воини, които са доказани. Като начало, Спарта не било името на древногръцкия град-държава. Вместо това спартанците са живели в Лакедемон. По време на Пелопонеската война, от 431-404 г. пр. н. е., воинското общество на Спарта се разраства, поемайки съперническия град-държава Атина. Тяхната култура била съсредоточена върху военната служба от ранна възраст и лоялността към държавата. Още от седемгодишна възраст спартанските момчета започвали обучение, спонсорирано от държавата. Те били научени на концепцията да бъдат спартанци, което означавало разбиране на дълг към тяхното състояние, издръжливост и дисциплина. Всеки здрав мъж ставал спартански войник. Може би най-голямата погрешна представа за спартанците е връзката им с останалата част от Гърция. Въпреки че обединението на Гърция било бавно, спартанците не били шампиони на гръцката кауза, колкото ни караха да вярваме. Те избрали да не се присъединят към изцяло гръцкия съюз, водещ до Гръцко-персийската война, поради техните антидемократични възгледи. Макар че те били смели воини, които в крайна сметка се сражавали заедно с гърците, те не били безпогрешните герои, за които се представят. Ужасяващи факти за древните Спартанци – Топ 10 класация 7. Педерастичното наставничество в Древна Гърция В Древна Гърция е имало обичайна практика млади гръцки момчета да поемат чиракуване с по-възрастни мъже. Това не било само в Атина, но и в цяла Древна Гърция и дори включвало спартанци. Това било тяхната версия на формалното образование. Младите момчета трябвало да практикуват чиракуване, за да напреднат в гръцкото общество. Имало правила за взаимоотношенията между ментор и неговия наставляван. Като за начало, това продължавало само докато наставляваният не пуснел брада. Второ, менторът бил доминиращ. Основата на тези менторства било да просветят младежите за всички аспекти на света, които понякога включвали секс. Връзката на гърците със секса не била толкова свързана с любов, колкото с похот, желание или афродизия. Наставляваният бил смятан за eromenos, пасивен партньор в хомосексуалните връзки. Наставникът щял да определи кога eromenos е готов да се интегрира в гръцкото общество като възрастен. Ако възрастният се въздържал от сексуални отношения с младото момче, това означавало, че момчето е готово. Въпреки това, ако наставникът продължавал да се ангажира сексуално с eromenos, от тях се очаквало да се съобразят от уважение и благодарност. Това било обичайна практика в Древна Гърция, въпреки че правилата варирали от полис до полис. Докато мнозина днес го смятат за злоупотреба с власт, древният
