Най-смъртоносните войни в древната история. Въпреки че няма официално определение за „древна история“, съвременните историци са склонни да я определят като периода от началото на човешката цивилизация до ранното средновековие. И по-специално – до падането на Римската империя през 476 г. сл. Хр.
От Европа през Китай до Африка, това било период на интензивно насилие между безброй издигащи се и падащи велики империи. А това довело до някои от най-опустошителните войни в историята, за които знаем.
10. Битката при Акциум
Битката при Акциум се води през 31 г. пр. н. е. като част от римските граждански войни между Октавиан и Марк Антоний. Въпреки че имало много причини зад конфликта, основната изглеждала напрежението между двамата поради връзката на Антоний с Клеопатра.
Октавиан използва волята на Антоний като претекст за всеобща война. Тази война намекнала за потенциалното преместване на римското правителство в Александрия и евентуален контрол над източните територии от Антоний, Клеопатра и техните деца. Решителната битка се състояла на 2 септември.
Тогава Маркус Випсаний Агрипа командвал флотата на Октавиан срещу силите на Антоний. Неочакваното напускане на Клеопатра от бойното поле в крайна сметка довело до поражението на Антоний. Накрая Антоний и Клеопатра се самоубили, за да избягат от плен и възмездие от силите на Октавиан.
Докато войната остава забравена в по-голямата съвременна история на Рим, това е важно събитие. То затвърждава позицията на Октавиан като доминираща политическа фигура. Това е началото на трансформацията на Римската република в Римската империя, като Октавиан – по-късно Август – се утвърждава като първия римски император.
9. Войната в Калинга – най-смъртоносните войни в древната история
Войната в Калинга е голям конфликт, воден между Маурийската империя и древната държава Калинга в югоизточната част на Индия. Започвайки някъде около 261 г. пр. н. е., това се смята за една от най-кървавите военни кампании в древна Индия поради броя на загиналите.
До голяма степен водена като завоевателна война от Маурите, те искали да разширят влиянието си в други части на Индия. Калинга бил проспериращ регион със стратегически търговски пътища и силен флот. А това било заплаха за Маурийската империя.
Войната довела до опустошителни загуби както за местните, така и за нашествениците, с около 100 000 убити войници и 150 000 пленени до края й. Според легендите мащабът на насилието и кървавите последици от него дълбоко са засегнали Ашока. Той бил император на империята на Маурите, карайки го да изостави по-нататъшното завоевание и да прегърне будизма.
8. Завоевателните войни на Александър
Александър Велики е един от най-известните военачалници в историята. Неговите завоевания започват през 334 г. пр. н. е., започвайки с нахлуването в Персийската империя с неговата армия от македонци и опитни наемници. Той печели ранни победи в битката при Граник и битката при Иса, където побеждава персийския цар Дарий III.
Кампанията на Александър щяла да продължи със завладяването на други големи, исторически важни региони като Египет, Вавилон и Суза. След като побеждава решително Дарий в битката при Гавгамела, той тръгва на изток към древната област Бактрия и след това към Индия.
След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за богатствата на този край, Александър решава да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия.
Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река Хифазис и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък.
През лятото на 323 година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II. Така завършва периодът на изключително кървави битки в голяма част от древния свят.
7. Бунтът на Бар Кохба
Наречен на бунтовническия водач, който го е започнал, въстанието Бар Кохба – също понякога наричано Второто еврейско въстание – се води в древния регион Юдея между 132 и 135 г. сл. Хр. Основната причина била потисническото римско управление.
По-специално политиката на римския управител Тиний Руфус и император Адриан, които се опитали да създадат римска колония в Йерусалим, като през цялото време ограничавали еврейските религиозни практики и обичаи. Първоначално въстанието беше успешно, тъй като бунтовниците успели да превземат и временно задържат град Йерусалим, след като победили мощния римски легион XXII Дейотариана.
Това обаче нямало да продължи дълго след намесата на самия Адриан, който извикал подкрепления от Великобритания, водени от Гай Юлий Север. Регионът бил поставен под римски контрол в края на конфликта, завършил със смъртта на Бар Кохба през 135 г. сл. Хр. Еврейските жертви по време на войната се оценяват на около 580 000, но това не включва смъртта на цивилни поради глад и болести.
6. Пуническите войни
Известни също като Картагенските войни, Пуническите войни са серия от три смъртоносни конфликта между Рим и Картаген, започващи през 264 г. пр.н.е. Първата пуническа война – между 264-241 г. пр. н. е. – започва от спор за контрола над Сицилия и западно-средиземноморските морски пътища. Рим излиза като победител след почти две десетилетия ожесточени войни, печелейки Сицилия като своя първа отвъдморска провинция.
Втората война – от 218 до 201 г. пр. н. е. – видяла известния картагенски пълководец Ханибал да нахлува в Италия, пресичайки Алпите със своите войски, включително бойни слонове. Въпреки първоначалните победи обаче Ханибал в крайна сметка е победен от римския генерал Сципион Африкански. Това довело до пълната загуба на картагенски контрол над Италия.
Третата пуническа война от 149 до 146 г. пр. н. е. завършва с падането на Картаген от легионите на Сципион Емилиан, последвано от почти пълното унищожение на града през следващите седмици.
Войните довели до края на Картагенската империя, като нейната територия била превърната в римска провинция Африка. Като възмездие повечето от оцелелите картагенци били продадени в робство. А почти всяка част от тяхната култура била напълно заличена от историята. Дори и най-консервативните оценки сочат, че броят на жертвите е стотици хиляди, което я прави една от най-разрушителните войни в историята.
5. Кимврийската война – най-смъртоносните войни в древната история
Кимврийската война се отнася до поредицата от конфликти между Римската република и мигриращите германски племена, кимври и тевтони. Воювали между 113 г. пр. н. е. и 101 г. пр. н. е., тези племена започнали да представляват заплаха за римските съюзници в съвременна Австрия по време на една от техните миграции на юг.
Римските лидери първоначално подценяват силата им, което довело до катастрофално поражение в битката при Аравзио през 105 г. пр.н.е. и десетки хиляди жертви. В резултат на това Рим предприел драстични мерки, за да се противопостави на нарастващата заплаха от страна на племената, предоставяйки обширни военни правомощия на един от техните лидери, Гай Марий.
Той щял да продължи успешно да реорганизира римската армия в професионална бойна сила. Това довело до решителната му победа над тевтоните в битката при Aquae Sextiae през 102 г. пр.н.е. По-късно Марий се бие с кимврите в битката при Верцела в Галия, което довело до друга огромна победа за римските сили.
Войната била белязана от огромни битки и изключителни жертви и от двете страни. Някои оценки показват, че над 600 000 души са загубили живота си поради различни причини по време на конфликта.
4. Период на воюващите държави
Епохата на Воюващите царства от 475 до 221 г. пр.н.е. е част от по-голям период в китайската история, наречен Пролетен и Есенен период. През това време страната била разделена на седем по-малки конкуриращи се царства, всяко от които се борело за контрол над другото с някои от най-големите регистрирани битки в китайската история.
Това било времето на широкоразпространените войни и политическите интриги. Но също така и период на голям напредък в културата, философията, науката, медицината и куп други области в Китай. Периодът на воюващите държави видял възхода на различни философски движения, които сега свързваме с древен Китай, включително конфуцианство, даоизъм, легализъм и мохизъм. В епохата също се наблюдава широкото приемане на железни инструменти и оръжия в различни форми, започвайки желязната епоха в региона.
Седемте независими държави непрекъснато се борели за контрол над територията. И тогава в региона се появява концепцията за един-единствен китайски император, управляващ всички владетели. Конфликтът завършва с възхода на династията Цин, когато тя най-накрая завладява другите царства през 221 г. пр.н.е. и създава първата обединена китайска империя в историята.
Въпреки че има малко официални оценки за броя на загиналите, може да се каже, че това е един от най-смъртоносните конфликти на своето време. Дори само една от кампаниите – битката при Changping – довело до загубата на около 650 000 войници.
3. Галските войни – най-смъртоносните войни в древната история
От 58 г. пр. н. е. до 50 г. пр. н. е. Юлий Цезар води брутална поредица от войни, сега запомнени като Галските войни. Целта била големи части от територията на Галия – сега Франция и няколко други съседни региона – да бъдат поставени под пряк римски контрол.
От страна на галите това било война за спиране на римското посегателство върху традиционно галски територии, заедно с други дълбоко вкоренени проблеми, датиращи от няколко века. Докато галите били свирепи бойци по всякакъв начин, им липсвало сътрудничество и екипна работа на бойното поле, където модерното оборудване на Рим и опитните легиони имали ясно предимство.
Битката при Алезия през 52 г. пр. н. е. циментира техния контрол над галските територии и бележи края на гражданската война, въпреки че това дошло на ужасна цена, особено за галските племена. Според изчисления на римските историци Плутарх и Апиан, конфликтът е довел до смъртта на над един милион души. Това е процент на жертви, който не е преживяван дори от най-засегнатите страни от Втората световна война.
2. Бунтът на жълтите тюрбани
Наречен на жълтите шапки, носени от неговите членове, въстанието на Жълтите тюрбани е едно от най-големите въстания в историята, започнало в Китай през 184 г. сл. Хр. Това било до голяма степен битка на селяните срещу управляващата династия Хан, причинена от редица фактори, включително природни бедствия, епидемии и социално-икономически проблеми.
Гражданската война скоро щяла да се разпространи в повечето части на Китай. Имало различни бунтовнически армии, съставени от местни селяни и военачалници, изникващи в региона. Династия Хан отговорила със сила, като много китайски военни офицери получили по-високи позиции заради опита си в потушаването на бунта.
Въздействието на бунта на Жълтите тюрбани било дълбоко и дълготрайно, тъй като силно отслабило династията Хан и нейния контрол над нейните територии. Това директно довело до предначертания й крах през 220 г. Според някои оценки войната отнела живота на около 8 милиона души в Китай. Това я прави една от най-смъртоносните граждански конфликти в историята.
1. Периодът на трите царства – най-смъртоносните войни в древната история
Периодът на Трите царства в Китай се отнася за времето непосредствено след падането на династията Хан, започвайки през 220 г. сл. н. е. и завършвайки с краткотрайното обединение на страната през 280 г. сл. н. е.
Периодът е кръстен на трите управляващи режима в Китай по онова време – Уей, Шу и У – и е белязан от някои от най-големите битки в историята на страната. Периодът бил с непрекъснат конфликт между трите държави, с важни битки, водени за територии като Jingzhou и Hanzhong.
Тя щяла да приключи през 256 година. Тогава Сима Ян узурпира Уей и създава династията Джин, което води до евентуалния край на войната през 280 г. Въпреки че няма надеждни оценки за броя на жертвите се смята, че е около 40 милиона.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!
Източник и снимки: toptenz.net
