Необичайни овошки, които си струва да засадите тази година. Засаждането на ябълки, круши, сливи или дори праскови в овощната градина едва ли ще предизвикат учудване у някого. Какво ще кажете за засаждането на необичайни овощни култури? Вариантите са много!
Някои от тях се нуждаят от специални грижи, докато други пък се отглеждат с по-голяма лекота. И така, да видим с какво може да разнообразим нашата градина:
Вишнап – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година
Вишнап М-15, още вишнап или сладковишна, е овощно дърво хибрид между вишна и череша. Тези овошки имат много добра родовитост. Цъфтежът е късен. Узряването на плодовете е около 5 – 15 юни. Овошките влизат рано в плододаване, около 3 – 4 години след засаждането. Дървото дава големи плодове, като на вишната, с нежна каша, като на череши.
Кожицата е тънка, лъскава, нежна, тъмночервена, с по-светли жилки. Месото е много сочно и меко, интензивночервено, сладко, приятно кисело, с лека тръпчивост, ароматично, с отлични вкусови качества. Сокът е яркочервено оцветен.
Сортът е самофертилен – не се нуждае от опрашители. Няма големи претенции към почвени и климатични условия. Вишнапът е устойчив на ниските температури през зимата и късните слани през пролетта.
Сладкоплодна офика
Мичурин е създател на първите сортове сладка офика. Благодарение на неговите усилия се появиха необичайно много сортове. Освен това растенията от различни сортове се различават значително един от друг – от формата на листата, короните и завършвайки с цвета на плодовете.
Сладкоплодната офика е ценна не само с декоративните си качества, но и с полезните си свойства. Също така е добре да използвате такава офика за приготвяне на различни вина, тинктури и компоти. Вкусът на плода сладка офика е десертен, леко горчив.
Плодовете на сладката офика са ценени заради своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Офиката е полезна за укрепване на имунната и дихателната системи, подобрява храносмилането и др. Плодовете съдържат високо съдържание на витамини А и С, както и други здравословни вещества като пектин, ябълчена киселина, полифенолни съединения, флавоноли, антоцианини, включително рутин и кверцетин.
Офиката е отлично медоносно растение. Сладкоплодната офика обича да расте на лека и плодородна глинеста почва. Растението е влаголюбиво и се нуждае от редовно поливане, особено през първите години от живота, както и формиращо и санитарно подрязване. Устойчивостта на замръзване е добра, но младите дървета трябва да бъдат покрити през първите години от живота, защото… в студени зими могат да замръзнат.
Априум (плуот) – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година
Уникалното овощно растение априум е хибрид между кайсия и слива. Кръстосването е дало невероятен резултат: дърво с височина до 2,5 метра, което наследило жизнеността и издръжливостта на сливите и прекрасния десертен вкус на кайсиевите плодове. Априумът притежава 75% от характеристиките на кайсията и 25% на сливата.
Априумът узрява рано, в края на юни някои сортове вече започват да дават плодове. Плодовете на априума са едри, приличат на вид на кайсии, но кожата им не е кадифена, а гладка и лъскава. Плътната каша съдържа по-малко сок от кайсиевите плодове. Вкусът съчетава нотки на слива и кайсия, а много сортове имат портокалов послевкус.
Добивът на едно добре развито дърво достига 30-40 кг. Априум може да се отглежда в сурови зимни условия. Лесно понася температури до –35°C. В същото време се характеризира с висока производителност, устойчивост на болести и непретенциозност.
Дървото се нуждае от добро осветление. Почвата трябва да е леко кисела или неутрална, добре пропусклива за въздух и влага. Грижата за културата се състои от редовно поливане, разхлабване, санитарно и формиращо подрязване.
Мушмула
Както знаем, мушмулата приинципно е добре известна в България. За жалост обаче е все по-рядко отглеждана. А тя си има своите ценни характеристики. Мушмулата е овощно дърво, принадлежащо към семейство Розоцветни. Това е широколистно дърво със средна височина. Расте в топъл климат с мека зима.
Цветовете на мушмулата са бели и бледорозови, с диаметър до 3 см. На външен вид наподобяват съцветията на дюлята. Появяват се от май до юни. Червеникаво-кафявите плодове с диаметър до 2-3 см и тегло до 10 гр с разгънати чашелистчета в края и плътна кора узряват в средата на есента.
Те имат твърда консистенция и кисел вкус поради високото съдържание на киселина. Затова те не се консумират веднага след събирането им. Първо, мушмулата трябва да бъде замразена по удобен начин. След това месото става меко, желеобразно и сладко-кисело. В същото време плодовете изсъхват малко – покриват се с бръчки и губят обем. Вкусът на готовите за консумация плодове напомня на печени ябълки.
Плодовете на мушмулата могат да се използват както сурови, така и за различни цели в сладкарската промишленост (конфитюри, сиропи, желета, блатове, мармалади и др.). Грижата за мушмулата е проста. Това включва рядко поливане през особено сухи периоди (дървото наистина не обича преовлажняване), навременно отстраняване на сухи и повредени клони, торене, леко разрохкване на почвата около стволовете дърветата.
Мушмулата не се страхува от високи летни температури и сух въздух. Може лесно да понася зимата до -30 °C и практически не е податлива на болести и щети от градински вредители. Вижте още: Отглеждане на мушмула – позабравеният, но полезен плод
Хинап – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година
Хинапът или китайската фурма е малко дърво или храст. По ствола и клоните има шипове, листата са с къси дръжки, елипсовидна форма, а малките цветове са зеленикаво-бели на цвят.
Периодът на цъфтеж и плододаване на китайската фурма е от юни до октомври. Допустимо е реколтата да се събира на етапа на техническа зрялост. Плодовете са дребни, гладки, кръгли или овални, отначало бледожълти, при узряване стават червено-кафяви. Пулпът е сочен и сладък на вкус.
Хинапът се консумира пресен и се използва за приготвяне на десерти, сладка, конфитюри, маринати и др.
Бяла черница
Черницата е светлолюбива ориенталска красавица. В зависимост от сорта, черниците могат да бъдат бели, розови, червени или тъмни. Растението е устойчиво на замръзване и суша, непретенциозно към състава на почвата. Понася добре пресаждане в млада възраст. Обича добре осветени, проветриви места. Черницата е отлично медоносно растение.
Започва да дава плодове на 3-5-та година. За плододаване е необходимо да се засаждат мъжки и женски растения едно до друго. Яйчниците се образуват върху издънките от предходната година. Нуждае се от резитба.
Зрънцето е голямо, бяло, сладко на вкус със силен аромат. Реколтите са обилни и редовни. Отварите от листата намаляват кръвната захар и нормализират нивото на консумираните мазнини, а също така имат противовъзпалителни, антисептични и хемопоетични ефекти.
Ирга – необичайни овошки, които си струва да засадите тази година
Много декоративно и обилно плодоносно растение. Градинарите го ценят заради общата им непретенциозност, висока производителност, имунитет към много често срещани болести и вредители. Те могат да издържат на силно ниски температури.
Ако спазвате правилата на селскостопанската технология, иргата лесно се вкоренява и плододава обилно. Отглежда се както за декоративни цели, така и като овощно растение. Изискванията към почвата са незначителни. Недопустимо е да се засаждат във влажни зони. Високите нива на подпочвените води също са нежелателни.
Ирга е не само много красива, но и отлично медоносно растение. Плододаването може да се появи на 2-3-та година. Плодовете са кръгли с „чашка“ в края. По време на формирането те са зелени, докато узряват, цветът се променя от бледорозов до синьо-черен с лилав оттенък, който се появява поради восъчно покритие.
Ирга съдържа витамини С, В2, бета-каротин, пектини, антоцианини и микроелементи. Плодовете са полезни при лечение на хипо- и авитаминози, за профилактика и лечение на атеросклероза, заболявания на стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!
Източник и снимки: ogorod.ru